Победа с голямо "но"

Вселидерска радост настана, "екстремистите" (по определението на Юнкер) са победени, велик проевропейски резултат. Опиянението от победата на проевропейските либерали на Марк Рюте в Холандия е огромно и същите т.нар. лидери въздъхват с облекчение, поне до изборите във Франция. Други пеят одата на радостта: след Австрия и Холандия евроскептичната тенденция е преобърната. Аплодисменти! Ама не съвсем. Защото тенденциите остават и мъчително, дори безперспективно при настоящите лидерски глави в Европа биха могли да бъдат преобърнати.
Безспорно е, че крайнодесният популист Герт Вилдерс претърпя тежко поражение, след като партията му не успя да излезе като победител от изборите. Но резултатът му е по-добър от този преди 5 години, с което не може да се похвали Рюте, който губи 9 или 10 места в парламента. Точка към победата му определено прибави драмата в отношенията с Анкара заради последвалите от негова страна твърди действия срещу пропагандаторските турски мераци. Фактът, че крайнодясна партия се нарежда на една позиция с партии с традиционното ляво и дясно, съвсем не е повод за опияняваща радост. Ако резултатът е поражение за Вилдерс, какъв е за Партията на труда, която от 38 през 2012-а сега ще има само 9 места?
Проевропейците победиха в Холандия, ама с голямо "но". И онези, които побързаха да окичат лицата си с усмивки на задоволство, не бива да забравят това. Защото именно те - представителите на традиционните партии, са виновни за нарастващите крайни настроения и популизъм. Да, популистите формулират правилно проблемите, но не дават решенията им - това е обичайният отговор и е точен. Ама що не ги давате вие и с бездействията си, или често с неадекватните си действия, храните именно тях?