Победата на Обама като загуба за Wall Street

Wall Street заложи на Ромни и изгуби. Сега финансовия сектор се изправя пред перспективата за още по-тежки регулации, след като старият американски президент спечели втори мандат и трябва да изгради по-добри връзки с Белия дом, пише Ройтерс, цитирана от Investor.bg.

Обама изгуби подкрепата на банкерите, след като през 2010 г. прие закона „Дод-Франк“ за реформата на финансовия сектор, който предвижда редуциране на рисковете, които поемат банките, и по-голяма защита на потребителите. Промените излязоха скъпо на финансовия сектор и се отразиха сериозно на печалбата на банките.

Демократът Обама открито изрази отвращението си от „тлъстите банкери“, които „нищо не схващат“. „Той ще продължи да затяга регулациите, да демонизира и клевети бизнеса, да харчи, да налага данъци и така нататък“, коментира Дик Ковачевич, бивш главен изпълнителен директор на Wells Fargo и привърженик на републиканеца Мит Ромни, който изгуби президентската надпревара.

Wall Street се изправи на нокти и заради победата на сенатора Елизабет Уорън в щата Масачузетс, която настоява за въвеждането на още регулации за финансовия сектор и допълнително затягане на защитата за потребителите на банкови кредити. Благодарение на Уорън беше създадено Бюрото за защита на потребителите на финансови услуги.

"Мисля, че победата на Обама и Елизабет Уорън ще доведе до по-добра отчетност и по-строга регулация на Wall Street”, коментира Крис Тоби, който консултира редица пенсионни фондове в Щатите.

„През 2008 г. аз гласувах за Обама, но за мен е очевидно, че Ромни ще се справи по-добре с проблемите, пред които се изправяме“, каза Скот Сперлинг, съпрезидент на частната инвестиционна компания Thomas H Lee Partners.

Подкрепата на финансовия сектор за републиканеца Мит Ромни намери и финансово изражение. Индустрията дари 20 млн. долара за кампанията на Ромни и само 6 млн. за тази на Обама, докато през 2008 г. беше точно обратното.

Банковите лобисти вече насочват вниманието си към ключовите регулации, които се очаква Барак Обама да се опита да прокара през втория си мандат. Те освен това ще продължат да атакуват правилото Волкър, според което банките не могат да „играят“ рисково на финансовите пазари дори със собствени пари, и законодателното изменение Дърбин, с което се ограничи размерът на таксите, които банкит емогат да налагат на търговците за обработката на трансакциите с кредитни карти.

Wall Street ще получи своя шанс да се сдобри с Барак Обама и да повлияе на политиката му, тъй като през новия мандат на американския президент се очаква да се оттеглят ключови политически фигури. Един от тях е сегашният финансов министър Тимъти Гайтнър, като за неговия пост се спряга името на Джак Лю, бивш банкер от Citigroup.

„Надявам се Барак Обама да сложи на този пост някой, който добре разбира фискалните проблеми и който да води преговорите за фискалната реформа“, коментира Шийла Беър, бивш председател на Federal Deposit Insurance Corp.

Вероятно ще се търси и заместник на председателя на федералния резерв Бен Бернанке, който също съобщи, че възнамерява да се оттегли от поста след изтичането на мандата му в началото на 2014 г. Вероятно обаче голяма част от новите регулации за финансовия сектор ще останат на заден план заради т. нар. „фискална пропаст“ - увеличението на данъците и съкращаването на публичните разходи, които се предвижда да започнат да действат от 2013 г., освен ако американските законодатели не се споразумеят и не приемат промяна.

Основните опасения са, че ако не бъде решен проблемът с „фискалната пропаст“, може да се задълбочи забавянето на икономическия растеж, тъй като едновременното действие на мерките за ограничаване на публичните разходи и за увеличаване на данъците ще удари потребителските разходи и инвестициите на бизнеса.

Трейдъри и инвеститори коментират, че най-добрият начин Обама да отпразнува изборната победа е да разреши бързо проблема с „фискалната пропаст“, с което ще избегне и бюджетна криза.

Републиканците обаче запазват влиянието си в Камарата на представителите, заради което някои инвеститори се опасяват, че ще бъде трудно да се постигне компромисно споразумение за фискалните реформи в САЩ.

Победата на Обама не премахва и несигурността около бъдещата политика на Федералния резерв на САЩ. Остават и основните предизвикателства, с които трябва да се бори новият стар американски президент – високата безработица и слабия икономически растеж.

Реално погледнато той вече не разполага с кой знае колко инструменти, така че да повлияе положително върху икономиката на страната. Основният му принос ще бъде да постигне споразумение за фискалната реформа, така че американският бюджет да бъде поставен на пътя на устойчивостта.

Дори и да се постигне споразумение за бюджета обаче, Барак Обама няма как да се справи с другия основен проблем – масивната загуба на богатството на американците по време на рецесията.

В периода 2007-2010 г. средният размер на богатството на домакинствата се е стопил с 38 процента, а около 11 млн. американци дължат значително повече по ипотеките си, отколкото вече струват домовете им.

Освен това много от изгубените по време на рецесията работни места вероятно няма да бъдат възстановени никога. Това се отразява негативно на работната сила, която остава извън пазара на труда, въпреки че има желание да работи. Така хората губят ценни умения и стават все по-малко привлекателни за наемане на работа.

Планът на Барак Обама за заетостта, който той не успя да прокара през първия си мандат, е един от ключовите моменти в неговата политика. Той предвижда да инвестира в изграждането на пътна и социална инфраструктура, която да финансира със спестените средства след края на войните в Ирак и Афганистан, благодарение на което очаква до края на 2016 г. да бъдат разкрити 1 млн. нови работни места в производствения сектор, над 100 хил. места в науката, над 600 хил. - в добивната индустрия и още милиони в строителния бранш.

Що се отнася до фискалната политика, Барак Обама предлага намаляване на дефицита с повече от 4 трлн. долара през следващите 10 години. Той очаква да набере повече приходи в хазната от данъците върху доходите на богатите американци, тъй като настоява да отпаднат данъчните облекчения, приети от предшественика му Джордж Буш младши.

Обама подкрепя също така да се намали намаляването на корпоративния данък от 35% на 28%, като предлага и дълъг списък от облекчения за бизнеса, който създава работни места и плаща данъци в Щатите. Вероятно Барак Обама ще продължи да подкрепя и затъналите в дългове собственици на жилища.