Почти антична трагедия във вулгарни времена
Владислав Апостолов
Дори не мога да се доближа до това да си представя как се пропилява "небесен мандат", как се прахосва историческа коалиция и как се ликвидира монументален политически капитал...
Да направиш най-грандиозното и драматично завръщане във властта на най-могъщата държава на планетата, след като са те разследвали, арестували, съдили, стреляли, след като са се опитали да те унищожат по всички възможни начини, включително физически!
Да се изправиш срещу невероятни ресурси и дълбоки сили, да победиш системата с обещанието за спиране на безумните войни в Близкия изток и фанатичната woke мрежа в собствения Запад... само, за да започнеш най-безумната от всички войни в Близкия изток и така да презаредиш фанатичната woke мрежа за потенциална десетилетна доминация на Запад.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс беше честен: "Загубихме заради войната. Нашите хора гласуваха против нас"
Той е бил от малкото в най-близкото обкръжение на Тръмп, които от началото са били против започването на войната с Иран.
Да, управляващата партия традиционно губи на междинни избори в САЩ. Но не така, не с такъв мащаб и вероятно не с такива последствия.
Избраха транс активист... в Алабама. Вместо в Иран, Тръмп и Нетаняху смениха режима в Тексас... Немислими поражения в дълбокия Юг, рухване на доверието сред младите бели мъже - есенциална демография за the Grand Old Party. Хвърлени под автобуса, за да си купи Кушнер остров, който си е харесал от яхта...
Най-голямото политическо предателство на нашето време доведе до отваряне на портите на политическата преизподня, каквото е днешната Демократическа партия.
Републиканците заслужаваха да загубят, а демократите не заслужаваха да спечелят. Но нека цитираме финала на един велик американски филм от най-американския жанр уестърн - "Непростимо" на Клинт Истууд.
Шерифът Малкият Бил (Джийн Хекман) лежи прострелян на пода, над него се извисява стария престъпник Уилям Мъни (Клинт Истууд), дошъл за отмъщение. Бил казва: "Не заслужавам това, строях си къща..." Преди да го прати в небитието с изстрел от пушката, Мъни изрича: "То не става по заслуги".
От друга страна, може би няма нужда от патетика, да не се увличаме, театърът продължава, актьорите и декорите се сменят, цените се вдигат, дроновете се подготвят, пиесата не е антична трагедия, просто един епически фарс.
И все пак, ако има урок той е - не правете чак точно обратното на това, което сте обещали по време на избори.
Фейсбук