Подмяната

Марин ДАМЯНОВ е роден през 1955 г. Сценарист и писател. Доктор по кинодраматургия. Преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в "Артколеж". Участник в сценариите на игралните филми "Маргарит и Маргарита", "Козият рог" - римейк от 1994 г., "Огледалото на дявола", "Лейди Зи", "Следвай ме", "Братът на Охлюва" и на документалния "Един каубой в България". Автор на сборниците разкази: "Абсолютно безнаказано убийство", "Добро ченге, гадно ченге", "Лошите и злите" и на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Самурай от Надежда", и на монографията "Психоанализа и кинодраматургия". Носител е на над 10 литературни награди. Председател е на гилдията "Кинодраматурзи" към СБФД.

 

Ние сме малък град; няма много адвокати. Занимавам се с всякакви дела. Идва веднъж при мене Галя - директорката на гимназията - и ми вика:
- Искам да заведа дело за изнасилване!
И ми разказва най-откачената история, която съм чувал. Мъжът на Галя, също го знам - казва се Иван. Оправял ми е колата. Тогава той държеше автосервиз с един ортак - Пешо. Двамата се бяха специализирали по фолксвагените и от целия окръг им идваха клиенти. Иван и Пешо си работеха заедно, печелеха луди пари и се разбираха отлично; бяха на един акъл и даже малко си приличаха - понякога ги бъркаха. Двамата бяха неразделни - след работа заедно пиеха ракийки и унищожаваха салатки и сачове. Всъщност историята започва, когато Иван забелязал, че Пешо е много кисел, и взел да го разпитва:
- К'во се цупиш, бе? Изкарали сме пет бона миналия месец! 
- Ванка, животът не е само пари...
- Разбира се, че не е... Има също и ракия, шопска салата и други благини. Какво има, бе?
Най-неочаквано Пешо излял мъката си:
- Жена ми е адска циция за секс...
- Стига бе! Тая сладурана!? Не го вярвам!
- Сладурана, ама само на вид... Миналата година сме правили секс пет пъти: за Нова година, за Великден, за рождения ми ден, за Коледа, и още един път, като й подарих пежото.
На Иван чак му дожаляло за приятеля му:  
- Боже, боже... Горкият човек! То това живот ли е?!
- Мъкаа... - простенал Пешо през зъби.
- Ама и ти си си виновен, щом го търпиш!
За оправдание на Пешо ще обясня, че в един малък град всичко се знае. Тука трудно можеш да си завъртиш любовница, защото нищо не остава тайна. Подадеш ли си носа от къщи, целият град те следи. А и вкъщи идват на проверки - тука вратите не се заключват. 
Пешо взел да разпитва ортака си:
- Твоята жена не е ли така?
- Ми не, разбира се! Когато си поискам, винаги става работата!
- Кой бе? Директорката?! Дето й треперят всички?!
- В леглото аз съм директорът! Галя, и на сън да я побутна, винаги е готова!
- Няма такава жена! Измисляш си! Щото не може да се провери!
- Моля?! Някога да съм те лъгал?!
И от дума на дума, двамата приятели се обзаложили на 1000 лева. Уговорили се за четири през нощта. Иван си курдисал мобилния телефон на вибратор и си го закопчал за пижамата. Точно в 4,00 станал уж да иде по малка нужда, но вместо това отворил входната врата. Пешо го чакал на стълбите. Двамата се разменили. Пешо облякъл пижамата на Иван, напръскал се с неговия дезодорант, влязъл и се пъхнал в леглото на приятеля си. Награбил топлата, сънлива жена... и работата станала; на директорката хич не й минало през ума, че това не е мъжа й. Да, обаче  продължило необичайно дълго и вълнуващо, тя се усъмнила, запалила лампата... и почнала така да пищи, че Иван дотичал да види да не е станала някоя беля с жена му. На съпруга си Галя му счупила една ваза в главата, а Пешо избягал невредим. Аз едвам се удържах да не се разхиля, като чух историята. На жената обаче хич не й беше смешно: 
- Искам да ги осъдя тия изроди!
- Ами... не виждам как да стане... Нали всичко е било доброволно?!
- Да, но аз не знаех, че това не е мъжът ми!
- Е, и какво? Зле ли ти беше?!
Директорката доби умислен вид; неочаквано изтърси:
- Ами...честно казано... хич не ми беше зле.  Като видях, че съм с друг мъж, тогава ми призля!
- Това как да го кажем на съдията!? Ще станем за смях!
- Добре, аз какво да правя? Аз съм почтена жена!
Замислих се. Има жени, дето ако мъжът им изневери, си хващат любовник за отмъщение, обаче в тоя случай нямаше изневяра от негова страна, а даже обратното... Казах й, че освен да се разведе, нищо друго не може да направи. Галя си тръгна разплакана; не й се развеждаше; вика:
- Разводът не е наказание за него, а за мене! Не че Иван е голямо съкровище... но аз съм на 46! Той ще си намери друга, а мене кой ще ме вземе?! Синът ми е в чужбина, сама ли ще си кукувам?
Още на другия ден Пешо признал, че е изгубил баса, и дал на приятеля си хилядата лева. Виждах двамата по кръчмите - Иван черпеше Пешо с тия пари, и надълго и нашироко обсъждаха достойнствата на директорката. Целият град разбра какво се е случило. 
Само след месец и нещо двамата се скараха жестоко, даже до бой се стигнало. Иван издул някаква чалга; Пешо му казал:
- Мани тая тъпанарска музика! Наду ми главата!
- Що бе? Мен па ме фаща за сърцето... Ти кат не щеш, не слушай!
Пешо отишъл и спрял музиката. Иван казал строго:
- Не съм ти разрешил да я спираш! - и пак издул радиото.
Тогава Пешо праснал радиото с една щанга... Двамата разменили известен брой изречения, в които всеки споменал майката на другия, но проявили здрав разум и не се изтрепали. Само след седмица вече имаше два сервиза за фолксвагени - единият само за голфове, другият - само за пасати.
Разведох Галя и Иван. Освен това тя вече не е директорка. Напусна, защото целият град се подсмихваше след нея. Отвори школа по чужди езици. Много мъже отидоха да учат немски при Галя, за да я видят отблизо - великата жена, главен герой на клюките.
Пешо също го разведох с ледената красавица. Бизнесът му процъфтяваше, а Иван се пропи и далаверата му едвам креташе.  
Бившата директорка сега не можеше от  мераклии да се отърве - и за любов, и за брак даже. И аз бих се наредил в списъка на чакащите, но съм вече стар... Мъжете мечтаем за такава жена,  но те са голяма рядкост и няма за всеки. А загубенякът Иван имаше истинска жена и не я оцени!   
На следващото лято Галя се омъжи за Пешо; голяма любов, голяма радост - бяла рокля, букети, шаферки... Така е с любовта - не знаеш кога ще откриеш твоя човек, нито къде ще го срещнеш, нито по какво ще го познаеш. Затова не губете надежда!