Поетът дълголетник и житейските му гари

Петър Доневски

Обичам и винаги съм чел и препрочитал с интерес, вълнение и тръпка неговите творчески изяви. И поезия, и публицистика, есета, пътеписи... Винаги... Защото съзнавам, че не съм все още успял да узная всичко за този именит български творец, защото все остават тонове, дълбини, особености, неуловими и непоказани черти и нюанси, които той продължава да изразява в своята дълбока творческа зрялост.

Христо Черняев е автор на повече от 40 книги с поезия, есеистика, литературна критика, мемоаристика. Много неспокойни и вълнуващи са пътищата, по които е вървял поетът. Вдишал соления бриз на морето, милван от изгреви  и залези в равнината, брулен от планински ветрове и хали, препъван от камънаци и храсти, все пътища, по които е събирал лечебни билки за тревожната си душа, защото във всеки свой стих Хр. Черняев е тръпнел, страдал с цялата си съвест и сърце. "Недей ме пита колко нощи,/ не съм затварял в сън клепачи/ и наранена колко още,/ от бол  душата ми ще плаче", или "Къде отиваш с туй сърце,/ ранено но недоубито.../ А помниш твоето селце,/ чешмата с каменно корито." Мрачните настроения понякога се прокрадват в тази поезия, но те са краткотрайни и поетът бързо напуска тъмните зони на преживяванията. Той предпочита светлите багри пред тъмнината на нощта. И затова неописуема радост огрява лицето му когато: "Мама пристигна. В очите й леко се тули/ и наедрява една радостна дълга сълза.../ И стаята  градска пак замириса на дюли,/ пак заискриха гроздове от селска лоза." Колко е богата душата на поета. Винаги е търсил простори, свобода и волност: "Ах, не слагайте нивга  на младото конче юзда/ и недейте го връзва за кол до стобора,/ и не казвайте вие, че нямало кът под простора,/ неутъпкан от старите конски стада". Тая избликнала от сърцето лирична песен донася на автора и не малко горчивини в годините на суховеи, но и признанието му, че е роден поет. Гражданско-патриотичното в тези стихове е лично изживяване, в него звучат обертоновете на поетовото сърце, с което той пее вълнуващи песни за съзидателния живот, който не умира, а остава дар за идващите поколения. Чрез светлите си и възторжени стихове Христо Черняев създава своя  физиономична поезия - отглас на българската действителност и душевността ни.

Истинско удоволствие е да влезеш в Христо-Черняевия поетичен свят, за да го усетиш с цялата му виталност, сложност, емоция и богатство, защото неговото слово е живо, сърдечно, човеколюбиво... А това го прави и потребно за днешният ни тревожен и неспокоен ден. Христо Черняев не само заяви, но и доказа, че е човек с широко българско сърце, от което лъха топлина, сгряваща душите, които във времето на прехода заживяха тревожно, със съмнения и недоимък в своето всекидневие.

Чета и препрочитам  творчеството на Христо Черняев и мислено отивам в Равнината и в Балкана, защото творческите вълнения на поета изразяват човешки болки, съчувствия, дълбок размисъл за изконни образи и природа и усещам, че това не са случайни строфи, а строфи, които читателят  дълбоко осмисля и съпреживява. Защото са написани искрено, честно, завладяващо, както може да завладява създадена поезия от поет с лирична дарба, с оригинален стил и с пословично родолюбие. От човек с майсторско боравене с родния език и неговата мелодика. Читателят е очарован от изяществото на чувствата, с които авторът внушава респект, но и съдбовна близост. Това са чувства с чистотата на идеал, изграден от чаровния светъл пейзаж на живота, с цветове и мечти от земното битие, толкова красиво, но и неутешимо преходно. 

Такива стихове не се пишат. Те се раждат от поетовата душа на Христо Черняев. Той е автор с многоцветна палитра, свързана с оня вековечен стремеж и героичен път на твореца, който води към Божественото пространство на тая скъпа и единствена наша Родина: "Българийо, ридаят в мене и рани, и кавали,/ ти в мене си и в тебе аз съм цял". "Не мога друг и другаде да бъда./ Това ми стига, за да имам име,/ дъха си с твойте ветрове да сливам,/ небето ти в очите си да нося."

С познати споделям понякога как са излети тия негови поетични чувства, изказани с прости думи, неповторими, сякаш прошепнати от самото естество. Както и тънкият усет за описание на изгреви, залези, еделвайсова чистота на планинските ручей и езера, кристално чистия въздух, бликащите представи за човешки пориви, освободеност и доверие. "Пиринската вода шепне, бълбука, пее и гали непрекъснато слуха с най-вълшебни мелодии..." Силно вълнуват  разказите на поета за неговите  житейски гари... Крайморски, градски, селски гари с дихание на задъхани локомотиви, сажди и искри, които падат като светулки. Поразяваща, неповторима е топлата обич на поета към неговите родители. Трудолюбиви, почтени хора, с пътища и битуване по съдбовни гари, по които животът ги мачка... до непрежалимото сбогом. И поетът остава сам на неговата поетична гара. Всичко това е не само видяно и чуто, то е преживяно с душа и сърце и съкровено споделено с читателя, който съзнава, че човекът е обречен да бъде докрай верен на своя народ, нежен и тревожен, обичащ всичко родно в равнината, Балкана, морето и синия свод. Творчеството на Христо Черняев е оригинален поетичен свят като образност, художествен подход, естетически търсения, новаторски дух и горещо родолюбие.