Поезия

Минчо Г. МИНЧЕВ е роден в с. Кряковци, Габровско. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Дълги години работи като журналист и главен редактор на литературния алманах "Зорница". През 1994- 1995 г. и 1999- 2001 г. е председател на Дружеството на писателите в Габрово. Собственик на ИК "Луна", издала над 100 книги на български автори.
Автор е на антологиите "Стряха над Янтра" и "Славейкови гнезда", на поетичните книги "Осъдена любов", "Гол пред бога", "Автографи" и др. Носител е на Априловата литературна награда, член на Съюза на българските писатели.

 

Строшихме клетките -

 

и излезе животинския народ на свобода!...

 

Лъвът намери своята пустиня

 

и каза: "Сега аз съм царят !"

 

И тигърът, пантерата, вълкът

 

му станаха министри;

 

братовчедите им:

 

лисицата, хиената, акулата

 

и целият пълзящ, кълвящ и хапещ свят

 

по рангове, по зооклетки (вече без решетки)

 

заеха своите законни постове -

 

на земното кълбо да сложат ред,

 

да няма вече вражески страни,

 

да бъдат всички братя и сестри;

 

да хвърлят вече робските си кожи,

 

да сменят перата, люспите и космите

 

с по-хубави, по-лъскави - от вносните;

 

да тръгнат вече с гордо вдигнати глави,

 

очите да избистрят,

 

да бялнат жълтите зъби...

 

И тръгнаха...

 

А другият - пасящият, преживящ, сучеш свят,

 

с една реч - вегетарианският,

 

като смени полетата, реките, яслите -

 

изблея, измуча (или мълча)

 

и стегна мускули и хълбоци

 

да храни

 

новите си господари - вълци.

 

9 юли 1993 г.

Стена

 

Като мълчание се изправя,

 

необорима от неми илюзии.

 

Изслушва те като маска,

 

дума думи заучени...

 

Квадратна стена - без пролука,

 

оградила безответно законче.

 

Не опитвай ни с обход, ни на слука

 

да проникнеш. Яхвай своето конче!...

 

Яхай ти - без път и посока -

 

с опашка към нея - бездушната.

 

Яхай, догдето ти се отвори окото,

 

догдето забравиш послушничеството...

 

...Где са полето и коня,

 

где - истината?

 

Някой зад ясла и броня

 

името си прегризва.

Мелодия за обой и момиче

 

      На Пламен и Теодора Проданови

 

В този изкълчен свят на извратени истини,

 

свят на бедност, на заплахи, на страх от терор,

 

свят на смърт,

 

ме спасява една мелодия за обой и момиче.

 

Една хармония от звуци и светлина,

 

от грейнали очи, слънчеви коси, от младост и хубост...

 

И слушам, слушам, захласнат в желанието си

 

за ЕДИНЕНИЕ с красотата

 

на грейналите очи и слънчевите коси,

 

с меката мелодия на обоя в устните на майстора,

 

с жеста на диригента,

 

извикал душата на Небесните сфери...

 

Тук - в този изкълчен свят на извратени истини...

СВОБОДАТА Е ИЛЮЗОРНА!

 

Търсим щастие - то ни заробва.

 

Строим Кулата на свободата -

 

животът ни угасва в нея.

 

И децата - радостта и продължението -

 

се откъсват, се откъсват, се откъсват...

 

И вече щастие ти нямаш.

 

И Кулата не ти е нужна.

 

И децата

 

търсят, търсят, търсят

 

свойта илюзорна Свобода!

 

2 май 1993 г.

         "Преклонената главица

 

         остра сабя не сече..."

 

               Иван Вазов

 

НЕ СМЕНИХ ПОЗАТА

 

и ме съсече сабята

 

на безразличието, на неразбирането,

 

на презрението и ненавистта,

 

сабята на омразата...

 

Но, не преклоних глава!

 

Защото цял живот търсех

 

ЛЮБОВ, ИСТИНА, КРАСОТА!

 

Повярвах в любовта на Камъка,

 

носих болката от Истината,

 

сещам преходността на Красотата...

 

И никога не съм бил

 

хамелеон,

 

ни червей!

 

А срещу Силата

 

имам своята Съпротива!

ОМРЪЗНА МИ

 

да сте сити песимисти!

 

Какво ще остане тогава

 

за гладния?...

 

Просията ли? Насилието,

 

престъпността или отчаянието?...

 

Те минаха всички граници!

 

Богати, върнете заграбеното!

 

Защото

 

бедните ще си го вземат сами.

 

Прегръщам те, бедни ми ОПТИМИСТЕ!