Поезия

Нели ДЕЧЕВА е родена в с. Доброселец, Ямболско. Работила е в различни периодични издания. Автор е на няколко художествени книги, между които стихосбирката "Странни знаци" и есеистично-документалната "Поздравете всички от мен" (книга за Ламар). Носителка на наградата на СБП за най-добра книга за 1997 г. Авторка на стотици есета, пътеписи, статии. Член на СБП и СБЖ.

Утринна симфония

В градината, сред смях от чичопея,
където шепне в клоните април,
в огнището на главната алея,
избухва като пламък карамфил.

Разтърсва с багри огнени покоя
на кротко-синята софийска вис...
И на цъфтежа ален посред зноя
гнездо си свива - лист по лист...

А край лехите - прелетяла птица
от слънцето унесена трепти.
Разтваря утро пламенни зеници,
и парка на покой дъхти...

Внезапно златна светлина нахлува,
а във небето - трепва облак бял...
И южен вятър в клоните лудува,
за детски стъпки зажаднял...


Планина

    На Андрей Андреев

В небето се въздига планината...
И върху всеки връх - пониква златно цвете.
Тя с гръм разтваря сенчести обятия
и майчински загръща ветровете.

Когато сам-сама, в самотна вечер
се спусна от върха й в долината,
аз чувствам, че в могъщата си вечност,
тя пак остава чужда, непозната.

Непокорена. В злато осияна...
Но тайнствен глас ме спира ненадейно:
Постой! Седни на златната поляна,
и ще се слееш с цялата вселена!


Конят

   В памет на Стефан Продев

От кривата ти пак извират искри,
със облачни светкавици пронизани,
и ветровете цвилят в твойте ноздри -
да възвестят посоките на слънцето,
да поведат на хората пътеките
в бленувани пространства и селения,
в които спи очакване и бъдеще...

Изгарящият спомен за табуните
ехти в самотен тропот на копита,
но в него ще се вслушва на разсъмване
през облака на гривите понесени
човекът щастие потърсил...
А аз в нощта изтляваща ще чакам
в нозете ми да се търкулне слънцето!

Абсурдно е, но твойта грива помни
на хората летежа фанатичен
и пръстите им, вкопчени до болка!
Какво тогава, че са те пронизвали
с железен дъжд и остриета кървави?
Керваните на времето минават
единствено по твоите следи...


Подарък

Ах, сънувам ли, що ли? Какво се е случило?
Ден дъждовен и скучен. Сълзлив тротоар.
И среща случайна, в която научих
слънцеведия смисъл на случайния дар.

Подскача врабченце пред мен. Тротоарът
разнежен го слуша в тоя летен дъждец...
Колко мил ми е този попътен подарък -
един ласкав и кротко бърборещ врабец.