Поезия

Ангел МАРИНОВ е роден в гр. Хаджидимово, Благоевградска област. Завършил е гимназия в град Неврокоп (Гоце Делчев), учителски институт в гр. Станке Димитров (Дупница) и руска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Работил е като учител по български език и руски език и като експерт в Регионалната просветна структура - Благоевград. Печатал е във вестниците "Пиринско дело", "Учителско дело", "Пулс", "Вечерни новини", "Труд", "Народна армия" др.
Автор е на стихосбирките "Повикани цъфтежи", "Мое лято", "Родство", "Камбаните", "Училище зелено", "Български частушки", "Бели ветрове", "Гълъбови стръмнини" и "Сингартийските камбани".

Родина

Далеч в паметта ми край пътя за Драма
на хълма златее обител,
златее и свети свещица за двама:
там нашата младост е жител.

За здраве тя свети и млади години
изгряват през два силуета.
И пак е тръпчива кръвта от къпини
сред златното циганско лято.

Гласът ти е песен с памидена сладост,
над нас като птица се рее.
И белият вятър от моята радост
без виза се връща в Егея.

Небето камбана превръща се в чаша,
препълва се с бяла магия...
Далеч в паметта ми в родината наша
аз пия пак Драмска ракия.


Паломник

Пред тебе като пред олтар
паломник коленичи.
И към небесния ти чар
молитви той изрича.

Но до небесния ти трон
не стигат нежни вопли,
нощта - номадският му кон,
студена е, не топли.

И стиска гривестия мрак
дано да пусне вино,
до утрото на своя бряг
от скръб да не изстине.

Със сабите на изгрев нов
ще бъде той посечен,
кръвта му - вино от любов,
с копнеж ще блика вечен.


Спомен

Здрач над родна Места,
воден тих мълвеж.
Босата невеста
е с вървеж копнеж.
Смях, крайречни храсти,
белнато платно.
Светлина от страсти,
лятно зарево.


Спомен

Рядко пееше моят баща:
всеки ден го пресрещаха грижите.
Помня, гладна му бе челядта:
с малко ръж се отплащаха нивите.

Но веднъж... беше в празничен ден -
на сърцето си чу той заръката.
В бяла риза, щастливо смутен
се изтръгваше бавно от мъката.

Маларичен, но сякаш изгрял
в стаичката ни бедна той пееше.
Песента му за Дунава бял
мойте детски мисли люлееше.

Беше топло от тези слова,
те лекуваха всяка малария.
Песен мъжка ли беше това,
или беше урок за България.