Поезия на приглушените изповеди

Има поети, чиито изяви напомнят избухването на бенгалския огън - фойерверки, шум, евтина преходна слава и след това забрава. Тяхното име днес е легион. Но има и творци, които не обичат фанфарните шумотевици и панаирджийската суета, а работят тихо и съсредоточено с отговорност пред Словото и създават своите оригинални поетически светове.

Боян Бойчев е от втория тип поети. Той е автор на няколко книги поезия, в които виждаме как постепенно се разгръща и развива неговият лирически талант. В новата си сбирка - "Радост печална да бъдеш...", Боян Бойчев отново разчита на приглушената изповед. Лирическото повествование излъчва носталгия по безвъзвратно отминалото време на патриархалното спокойствие, златните спомени от детството, юношеските блянове и копнежи. В едно свое стихотворение Боян Бойчев заявява, че пише под светлината на мълнии и мисли между два техни проблясъка. В друга знакова творба декларира:

Стъпвам бос по звездите,

Разпилени по черния път,

Като стъкълца се забиват

И болят стъпалата, болят...

В новата стихосбирка на Боян Бойчев "Радост печална да бъдеш..." добиват ново развитие някои от най-сполучливите негови качества - непринуденост и изящество на лирическия рисунък, органичност на образите и сравненията. Многократното позоваване на морето, на морската стихия, на вълните, на безлюдния плаж символизират порива на лирическия герой към свобода, волност, безкрайност, мечтателност.

Тази лирическа сбирка излъчва благородни и топли внушения.