Поезия от руините на живота

Предполагам, че празник е животът за поета Димитър Събов. Животът, който е станал на руини. И от тази материя пониква авторът като форма на живот, както е било, е и ще бъде. Един болезнен поет, какъвто е роденият. Още четири стихосбирки стоят като жалони от 1994-та, в която година излиза "Рибата, оная мила сводница", четири години по-късно е "Кътниците на зимата", през 2010 г. издава "Бутик за смърт" и след други четири години по-късно - "Докато вятърът е малолетен". Сега, 2018 - "Руините на празника". Още веднъж ще кажа - това са жалоните по пътя на неординерния мислещ, болезнен, наранен още в утробата на живота поет. По двадесетина са стихотворенията в петте дотук стихосбирки. Възможно ли е да не потръпнеш пред подобно откровение:

Господи, позволи ми
да умра на път -
тихо и делнично,
без страх и тържественост,
с билет в джоба.
Защото само ти знаеш
къде отивам...

Такова нещо може да напише като молба към Бога Роденият Поет. Ще продължа да давам доказателства, че този поет изниква от руините на живота... Горча ми живот,/ като хинин...

Бягах стъписан от тебе
много далече,
но ти ме застигаше - топъл,
неистов и трескав.

Искам да не правя коментар, оставям това на читателя. Димитър Събов е млад човек, с обременена от руините на празника душа, затова е и това признание:

Уж наизуст те научих,
а все твоето име не случвах.
Днес, уморен,
връщам ти свободата
с въпрос последен:
Докъде си ушил
моята риза ледена?

Така говорят истинските поети.
----------
Книгата ще бъде представена от Елена Алекова на 30 април от 18.30 ч. в НЛС "Старинният файтон". Ще има рецитал.