"Погребаните" думи на прехода
Оцеляваме самотни и злобни, но всъщност лъжем себе си най-често
/ брой: 9
За мъртвите или добро, или нищо, гласи нашенско поверие. Добро вече рядко казваме за някого и за нещо. А нищо да не кажем, значи за пореден път да заровим глави в пясъка, да гримираме реалността с евтина илюзия и да продължим да живеем някак. Или просто да оцеляваме. Самотни и злобни. Мразещи безплатно и безлимитно. Докрай. Но и лъжещи себе си. Че минаването на границата на позволеното веднъж е случайност, прецедент, който няма да повторим. Никога. Че малкият компромис днес, направен по изключение, няма да доведе утре до друг, още по-голям. Че онова, което не ни засяга пряко и в момента, а става с колегата, съседа, приятеля, ще ни се размине. Някак. Че Прекрасното, Доброто и Справедливото ще се случат от само себе си, без нас или дори въпреки нас. Даже вече трябваше да са се случили.
Махмурлукът е наказание за неразумност и за злоупотреба с мярата. Изтрезняващи от омаята на Надеждата, отхвърлящи чара на Заблудата, стоим сега сред странен пейзаж от руини и градежи, появили се по време на четвъртвековното ни "пиянство". Около нас стърчат изоставените халета от нарязаната на скрап индустрия, сградите на закритите училища и болници, пустеещите села, обезлюдяващите градове. Редом с тях са затворените комплекси за избрани, бетонираното Черноморие с частните яхтени пристанища, моловете на килограм, пълни с вносни стоки, чуждите търговски вериги, мобилни оператори и електроразпределители. Животът ни днес е надпревара с времето. Състезание уж за успех, а всъщност - за оцеляване. Калейдоскоп от надежди и разочарования, пориви и апатия, възходи и падения. На фона на европейски директиви, американски съвети и чужда енергийна зависимост. Кой е виновен? Политиците, олигарсите, мафията, "червените", "сините", "жълтите", царят, ЕС, САЩ, Русия, световната икономическа криза, климатичните промени, извънземните... Всички и никой. А всъщност по малко и всеки един от нас.
"Демокрация", "свободен пазар", "човешки права", "фискална дисциплина", "цивилизационен избор", "толерантност" - това са само част от новите мантри, заливащи ни отвсякъде. Неуморно и последователно. Всекидневно и ежечасно. Години наред. Вероятно и занапред... Докато не започнем зомбирано да ги повтаряме, спрем да ги оспорваме и приемем като нещо уж изначално дадено, свято и реликвено. В тази броеница от слова няма такива като "състрадание", "съчувствие", "заедност", "човещина", "покаяние", "милост", "прошка", "смирение", "взаимопомощ", "дълг", "достойнство", "съпричастност". Ние ги загърбихме, улисани в състезанието за успешност, разбирано като индивидуална игра едва ли не на живот и смърт, в която важният си само и единствено Ти, а цената е без значение. Сетне ги забравихме, препускайки през годините. Днес констатираме, че са мъртви, погребани в гробницата на прехода, заедно с индустрията, селското стопанство и социалните придобивки. Преглед в статистиката на световната интернет търсачка Google за периода от 2004 г. до момента сочи, че изброените думи не са търсени от българите. Изключение прави думата "състрадание". Интерес към нея е регистриран през декември 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
Според "Zetgeist 2013" - статистика на Google, следяща тенденциите и най-търсената информация в различни категории, през изминалата 2013 г. българите са се вълнували от следните думи: Огледален свят, Paul Walker, Gangnam style, Гласът на България, Къртицата, Harlem shake, Чочо Попйорданов, Vip Brother 2013, Избори 2013, Google Street View. А също и как да: отслабна, забременея, нарисувам, напълнея, инсталирам, медитирам, плета, забогатея, хакна, гласувам. Ние питаме какво е: любовта, ЕРП, таблет, смартфон, андроид, времето, овулация, домейн, Pay Pal, глутен. Събитията, предизвикали интереса ни, са: избори 2013, мис България 2013, земетресение, цифровизация, почивни дни, великден, матури 2013, избори резултати, протести, Чочо Попйорданов почина. Хората, за които сме търсили информация са: Paul Walker, Чочо Попйорданов, Делян Пеевски, Bon Jovi, Grigor Dimitrov, Цветелина Грахич, Еделвайс, млад меринджей, Златко Баретата, Ахмед Доган.
Никой не се интересува от споменатите вече думи за човещина и помощ, патриотизъм и себеуважение. Ако има такива, те са в рамките на статистическата грешка. Изключения, потвърждаващи правилото. Чудно ли е тогава, че се чувстваме самотни и изоставени сами на себе си, че сме обкръжени от враждебна среда и че не намираме подкрепа за каузите си? Сякаш не... Май е време за изтрезняване. В противен случай ни очакват нови "погребения".