Поклон пред братя Миладинови

Не защото дядо ми Панчо е роден и живял в Прилеп (сега се намира в Сърбия) пиша с удоволствие и възторг за нашите възрожденци братята Димитър и Константин Миладинови. Двамата са родени в Струга: единият през 1810 година, а другият - двайсет години по-късно, а дните им свършват почти едновременно - 1862. Достатъчно беше да прочета във вестника, че единият от тях има годишнина от смъртта си, за да ги включа в плана на своите антрефилета.
Много начетени за времето си, събрали и издали сборник с автентични български народни песни (юни 1861 година, Загреб), те са арестувани, хвърлени и лежали по затворите в Охрид, Битоля, Солун и Цариград.
Събирането и издаването на българските народни песни е главната им книжовна дейност. Тя е и един от най-важните фактори за оцеляването на българския език и българщината. Затова в много наши градове много улици, булеварди, училища, печатници и други носят с нескрита гордост техните имена. Между градовете са Сливен, Петрич, София, Търговище, Велинград, Варна, Чирпан и така нататък - повече от двайсет обекта.
Дори едни от южните Шетландски острови край Ливингстън - Антарктида са назовали "Миладинови"... Особено са ценени братята в градове като Бургас, където техните имена носят Бургаският свободен университет, гимназията по туризъм, строителният техникум, както и едно от най-големите основни училища.
Ще започна с Константин Миладинов, прекарал няколко години в Русия, където е посещавал лекции в различни университети (в Одеса и в Москва) и е мечтаел за свободна България.
След едно къпане в голямата руска река той възкликва: "О, Волга, Волга! В твоите води аз и моят другар, също българин, се къпахме и си казвахме един на друг с гордост, че получаваме истинското си кръщение..." 
Учил в Одеса и в Москва, Константин Миладинов е български възрожденски просветител, фолклорист и борец за национална независимост. Той дълго време е учителствал и същевременно развивал широка обществена дейност. Ако се съди по кончината му - негова и на брат му Димитър, навярно отровени в затвора, с генералния си труд и с всичко написано и сторено от тях те са били истинска заплаха за турската власт и неслучайно са  обявени за "царски душмани".      
Освен с активното си участие в подготовката, написването и разпространението на исторически толкова значимия, за да не кажа епохален труд "Български народни песни", той, заедно с брат си, събират и систематизират образци на песенния ни фолклор. Едва ли лесно е могло да се намери способен за времето си автор на статии за богатството на културата и езика ни. А Константин сътрудничи на изданията "Братски труд", "Български книжици", "Дунавски лебед" и други.
Негов сътрудник в просветителската му дейност е бил брат му Димитър и в известна степен още един от братята му на име Наум - музиковед и фолклорист. Той пише биография на братята си, а неговата дъщеря Ленка е автор на съчинение за хайдутина Ангел Войвода...
Константин е бил освен научен работник, както бихме се изразили днес, и поет. Ето някои от известните за времето си негови литературни произведения като елегията "Тъга за юг", и други стихотворни творби: "Бисера", "Желание", "Голапче" и други.
Някой може да възкликне: Какво толкова направиха за родината си (защото именно България е тяхната родина) братята Константин и Димитър Миладинови? И други са били затваряни без причина по затворите, и други са гинали за майка България...
Ще си позволя едно сравнение с друг мой любимец! Това е отец Паисий! Няма да обяснявам какви усилия е вложил хилендарският монах, за да събере необходимите сведения и да ги сглоби в едно вълнуващо публицистично съчинение, с което да буди позадремалите поробени българи! И каква роля е изиграло това съчинение в онези години, когато авторът е тръгнал с него в ръка от село на село!
Трудно е, невъзможно е да се намери друг наш борец за свобода и независимост или възрожденец, с когото да се направи достойно сравнение. Безспорни са само гениите Васил Левски и Христо Ботев, но те са се борили и с оръжие в ръка!  Докато (обърнете внимание!) отец Паисий и братята Миладинови са излезли на "бойното си поле" не с пушки и пищови, а с неоспорими доводи, скрити в историята ни или в изпетите тогава народни песни!...