Полъх от Адриатика

В дните на тревога и униние спасението за душата се крие в оазиса на красивите спомени за спиращи дъха гледки и омайващи преживявания. За тях ограничителни мерки не важат.

Сгушил се между брега и планините, прегърнали Которския залив, Пераст пленява със своето очарование. Живописните пейзажи на черногорската перла са сякаш излезли изпод четката на майстор художник. Морските води примамват с тюркоазения си цвят и своята прозрачност. Полюшващите се лодки покрай брега нашепват за безвремие. Спокойствие и романтика се леят по крайбрежната алея, а полъхът от Адриатика разказва красиви легенди... За разлика от Будва, който примамва туристите с бурни забавления, Пераст е рай за тиха и пълноценна почивка, бягство от шумното и натоварено всекидневие.

Първа спирка - "Богородица от скалата". Лодката вече ни чака, качваме се и отплаваме към белокаменния остров. Гледката назад към брега на Пераст е прелестна. Отдалечавайки се, погледът има възможност да обхване още и още от градчето и планините наоколо - картината е почти завършена!

Привличат вниманието ни високите кипариси, обвили в загадъчност острова вляво - "Свети Георги", на който има манастир и е затворен за туристи. Малко гробище е последен дом за знаменити личности. С острова е свързана легендата за черногорските Ромео и Жулиета - френски и войник и неговата възлюбена Катица от Пераст.

Ето ни на "Богородица от скалата". Преданието разказва за двама рибари, в чиито хвърлени около остров "Свети Георги" мрежи попаднал необичаен улов - икона на Богородица. Изведнъж излязла страшна буря, те като по чудо успели да достигнат брега и да се спасят. Решили да построят остров на мястото, където намерили иконата. В продължение на половин век жителите на Пераст трупали камъни и останки от кораби и през 1630 г. островът бил готов. И днес по традиция на 22 юли всеки, който желае, пренася с лодката си камък до острова.

Православната църква "Света Богородица" ни приласкава в своето тайнство, което също пази красиви истории. Като тази на Ясинта, чийто съпруг не се завърнал от последното си плаване - Пераст се славил в миналото като най-добрата школа за моряци. Ясинта избродирала икона на Богородица, но не с обикновени конци, а със собствените си коси, променяли цвета си с времето, през което чакала своя любим, и така се получил завършеният образ на Божията майка. Който пък успее да докосне скалата, намираща се под тесен процеп зад главния олтар, му се сбъдват желанията. На излизане впечатление правят множеството булчински букети, оставени в дар на Богородица. И днес много двойки избират в тази църква да се врекат един на друг пред Бог.

Докато запечатваме откриващите се от всеки ъгъл на острова  картини, планината вече е погълнала слънцето. Вече сме на крайбрежната улица, но преди да се поддадем на уюта на кокетните ресторантчета, се отправяме на разходка по стръмните калдъръмени улички, които пазят спомени за богати времена. Задължително да посетите храма "Свети Никола", ни заръчаха приятели. Изпълнено - 55 метра е висока камбанарията на построената през 1691 г. католическа църква. Камбаните били най-големите в Европа за времето, в което са поставени - 1713 г.

Разглеждаме сградите, върху които се усеща венецианското влияние. Разцвета си Пераст изживява именно по времето на Венецианската република, затова и градчето наподобява късче от Венеция, закотвило се в Которския залив. Някои фасади още пазят следите от опустошителни земетресения, последното през 1979 г. Градът не впечатлява с размери - разходката от край до край на главната улица отнема петнайсетина минути. Но пък големината Пераст компенсира с красота, история и култура. Може да се похвали с 16 църкви и 17 площада, въпреки че голяма част от тях днес са само загадъчни руини. Пераст, с под 400 постоянни жители, е известен и като града на милионерите, цените на имотите тук са космически, не малко известни личности имат собственост в това кътче от рая.

Въздишки от удивление съпътстват пътя ни назад към дома. Изкачвайки се нагоре по планината, до последно обръщаме погледи назад, струва ни се, че все някоя частица от прелестта на Пераст е останала незапечатана в съзнанието и във фотоапаратите ни.