Полезните и безполезните

Вчера в интервю за сутрешния блок на БНТ "Денят започва" заместник-председателят на ДСБ д-р Петър Москов очерта поредната граница, разделяща нацията. Според него в България има полезни и смислени и безполезни и безсмислени хора. Докторът съобщи диагнозата с лежерната лекота на улицата. Беше забравил за декларираната (часове преди това) принадлежност към възникваща уж нова политическа култура. Беше загърбил и претенцията за реформаторство в политиката.
Чудя се що за интелект може да роди подобна чудовищна мисъл? И що за политик може да си позволи да я изговори публично в ефира на гледано сутрешно предаване?
С какво претендиращият за реформатор е по-различен от онзи, който в началото на века надменно ни съветваше да си сменим чипа? С какво стигмата "безполезни и безсмислени" е по-различна от арогантните откровения за лошия матер'ял и шибания народ, от сравненията с квичащите в кочина прасета и кучета, които трябва да се държат на къс повод и да се хранят с пържолки?
Всекидневните рекламни послания, разпространявани с упорита последователност от електронните медийни канали и внушаващи, че на улицата са симпатичните, младите, интелигентните, усмихнатите, качествените, умните, от чиито среди ще се появят прекрасните нови лица, катострофират фатално в миг като вчерашния! Когато откровено, хладнокръвно и със завидна лекота беше прокарана поредната разделителна линия. Когато разумът, превъзмогвайки емоцията, разбира, че зад претенциите за реформаторство нетърпеливо наднича познато политическо лицемерие. И се питам как, с какви очи "полезните" оттук нататък ще застават на площада, пред камерите и пред микрофоните, да убеждават "безполезните", че ще работят в името на и за благото на цялото общество, в това число и на онези, които смятат за безсмислени, но от чиито гласове, сигурна съм, не биха се отказали.