Полезно, обаче опасно

Чух по радиото за един нововъведен от двама видински младоженци почин. За своята сватба двамата млади щастливци (впрочем почти всички новобрачни са щастливци или поне такива трябва да бъдат) решили и помолили гостите на сватбата им да не носят букети цветя, а вместо тях да се явят с детски книжки в ръце. После тези детски книжки били предоставени, подарени на местната библиотека.
Всеки ще каже "Добре са го измислили". Разбира се, ако и задължителният букет на булката присъства и това не прави сватбата по-малко празнична. Чудесно, обаче като се сетих какви книжки се появяват сега (заедно със заслужаващите), какви глупотевини от съпругите и любовниците на разни успели да забогатеят момчета се издават в настоящия момент...
Това е една от "придобивките" на въведения отново у нас през последния четвърт век капитализъм. Да, ама аз неотдавна (въпреки желанието си) навърших осемдесет и две години и добре помня старото време, когато (може да не съм стигал до всички книги) имаше някакъв подбор. Или просто не беше модерно гаджетата или съпругите на богаташите да са поетеси. А сега кьораво и кьопаво пише и издава. Това изглежда днес е заразителен пример - не само да пишат, а и да се издават.
Особено откакто на мода излезе свободното боравене с така наречената поезия. Искам да кажа, откакто на мода излезе стихът без рими. Навремето той се казваше бял стих и беше достъпен само за големи поети, които успяват, дори без да се напъват да измислят рими, така да подреждат вълненията си, че римите просто не са необходими. Да, но за въпросния поет не е проблем да употребява и класическия стих. Това по-скоро е избор на темата на произведението. Тогавашните стихове бяха истински произведения на изящното изкуство. Не искам да затруднявам читателя с конкретни примери.
Не искам да ви затруднявам и защото днес такива примери дал бог колкото искаш. Неудобно е да изтъквам, че "поетите", които употребяват свободен стих, са главно жени, така наречени поетеси! Дори имам чувството, че за тях е обидно и старомодно да напишат някой куплет със старите изисквания за поезия.
А някои го могат. Нека си спомним Елисавета Багряна, Дора Габе, разбира се, и някои от съвременните поетеси. Спомням си, че в младостта не само четях с удоволствие Елисавета Багряна, а и си изваждах, пишех си в една специална тетрадка отделни думи от поезията й...
Тук ще направя и едно отклонение. Елисавета Багряна беше работила в списание "Септември" и идваше на колегиалните ни празници (аз вече бях редактор в списанието), но трудно можех да си представя, че това е тя, вечната и святата... За мен тя беше книга, стихосбирка с неземна поезия. А веднъж дори нещата така се подредиха, че аз танцувах с нея незабравимо танго!
Представете си как се танцува с една илюзия!
После съм ходил във вилата й в Бояна, возил съм я в колата си заедно с Петър Динеков. Двамата отиваха на гости у Тодор Боров, бащата на Цветан Тодоров, който живее и пише в Париж, и на брат му, математик, който беше прочут с това, че е изнамерил някаква формула. Използвам случая да ви се похваля, че съм возил и големи артисти: Владимир Трандафилов, Любомир Кабакчиев, Катя Зехирева и много, много други.
Може би си внушавам, че в моята младост е имало такива големи творци и дейци на културата. Може днес да пишат и играят по сцените по-заслужаващи възхищението ни поети и артисти! Всяко поколение има своите големи майстори на перото и на сцената и тях награждава с възторга си.
Но да се върнем към началото на тези мои редове! Чудесна е инициативата да се подаряват детски книжки вместо цветя на сватбите, а защо не и на други тържества. Без да се подценява, разбира се, възторгът, който предизвикват поднесените букети. Въпросът е тези книжки да не са пречка за необходимото празнично настроение.                        
Тук е мястото да спомена, че за сметка на класиците в детската ни литература и ценните издания от съвременни автори между подарените книжки могат да попаднат и такива, които не заслужават не само да бъдат подарявани, а изобщо да бъдат между издаваните. Навъдиха се издатели, които срещу заплащане са готови да пуснат на пазара - в книжарниците, книги, които изобщо не са за употреба. Особено от малките читатели, които още нямат достатъчно изграден вкус към доброто и лошото в литературата.
Това обяснява донякъде непрецизния (за да не кажа лошия) вкус, който напоследък се появява и в други области (например архитектурата). С един такъв лош пример аз ставам и лягам, защото е построен точно пред прозореца ми, и освен екрана на компютъра си, щом отклоня поглед от написаното, виждам него!