Политическа коректност

 Димитър Денков

Политическата коректност е словосъчетание, почти изпразнено от съдържание, но тъй като бива  употребявано с особен патос от винаги правилно дърдорещи по света и у нас глашатаи на истината, се налага да бъде разгледано по-обстойно. По особен начин то има връзка с поредните избори.
Изразът се появява за пръв път в края на 18 век в съдебно решение на Върховния съд на САЩ, според което е политическо некоректно да се предпочита държавата пред хората, защото ако тя е човешко творение, хората все пак са божествено. Това има особена връзка с явилото се почти по същото време словесно нововъведение "идеология", обозначаващо за автора си Дестюд дьо Траси учение за правилния идеен ред, получило негативен смисъл на заблудено, фалшиво съзнание в речи на Наполеон и текстове на бонапартисти.
В иронично-негативен смисъл се употребява както от Хегел, така и от Маркс и Енгелс, чиито трудове върху немската идеология остават неизвестни до тридесетте години на 20 век. Това донякъде обяснява защо се говори както за "научна идеология", така и за политическа коректност в напълно положителен смисъл и от традиционната либерална левица, и от консервативната десница дотам, че и двете понятия се изпразват от съдържание. Идеологията на политкоректността не ни подминава и днес, основана на иначе прости ориентири за правилно, т.е. дясно и неправилно, т.е. ляво. Това най-вече е характерно за обществено устройство, в което изглежда съвсем нормално едва свързващите двата края сами да са виновни за положението си.
Според тази идеология е политически коректно в общество на бедни политическата десница да е не само  медийно свръхпредставена, но и изучавана, и  давана за пример дори тогава, когато нейни решения от участие във войни през закони за защита на държавата до реституция и щадящи я данъци, са били и са в очевиден ущърб на мнозинството. Нещата са горе-долу така, както за свободно движещото се по света и у нас малцинство с пари и капитали е политически коректно, а  всички останали да са стока в позабравеното значение на животни, реагиращи на словесни стимули и подаяния. И напълно естествено е политически некоректно, когато това състояние се обяснява с тесни частни интереси, представяни за всеобщи с рекламния апломб за личния успех и печалбите от игрите на късмета, тъй натрапчиво рекламирани не толкова по света, колкото у нас.     Затова пък става политически коректно, когато правилото бива изместено от изключенията и интересът към тях свидетелства за незаинтересованост към баналното всекидневие на тежък и ниско платен труд, мизерни пенсии и детски надбавки, съсипани земеделие, образование и здравеопазване, обрани старци и изнасилени баби в запуснати села, и така до личната безнадеждност, водеща страната до демографски колапс. При това тук винаги идва особеното проявление на идеологията на политическата коректност не толкова по света, колкото у нас: новият вечен съюзник е винаги по-прав от предишния, защото засега е по-силен и винаги казва какво е правилно. Нещата надали ще се променят особено, но все пак: гласувайте политически некоректно.