Политическа криза

Политическата криза във Франция се задълбочава. Премиерът Себастиан Льокорню подаде оставка 10 часа, след като представи състава на кабинета си, а тя беше приета от президента Еманюел Макрон, който го назначи само преди 27 дни.
Причините за оттеглянето остават загадка, още повече че Льокорню дойде с големи обещания (както повечето), първите няколко дни обикаля страната, разговаря с недоволните граждани и представители на синдикатите, обеща да отмени някои спорни решения на предходното правителство и... дотук.       
Преди броени дни стана ясно, че премиерът в оставка не е уточнил в биографията си, че няма диплома за магистратура по право, каквато твърдеше, че има. Оказа се, че карал само първата от 2-годишно обучение. Дали това е разклатило стола му, или има нещо още по-сериозно - вероятно никога няма да разберем. Друг е въпросът кой назначава някого само "на честна дума", но французите винаги са по-различен случай... Пък и самият Льокорню не изглежда притеснен от факта, че е "пропуснал" този детайл, а обвини различни "партийни амбиции" за решението си. Но едно е съвсем ясно, че когато един лидер се изявява предимно на международната политическа сцена, то е, защото е неспособен да се справи с проблемите в собствената си страна. И Макрон е идеалният пример за това. Недопустимо е в рамките на една календарна година да смениш трима премиери (при все, че има още няколко месеца до края на 2025 г.), Франция да се парализира от общонационални стачки, народът по всякакъв начин да изразява недоволството си, а в главата ти да има мисли само за Путин, Зеленски, Украйна, санкции.
Преди месец беше Франсоа Байру, той пък замени Мишел Барние. Днес е Себастиан Льокорню. Хора-еднодневки, които скоро никой няма да помни. Същинският проблемът е Макрон, който не може да повярва, че не е толкова велик, за колкото се мисли. Той не може да оправи света, но ако вложи малко повече усилия, поне може да спаси държавата си. Само за тази година обслужването на държавния дълг ще струва около 67 млрд. евро - повече от бюджета на всички министерства, с изключение на образованието и отбраната. Никой не мисли за французите, а само за изпращане на пари и военна помощ на Киев. А кризата ще продължи да се задълбочава. И не, защото Русия или Китай са заплаха за Европа, както се опитват да ни втълпят.
Първият признак на слабия лидер е, че е безсилен да се изправи пред действителността, а винаги обвинява някой друг за провалите си. Макрон може да напише цял наръчник по този въпрос, както и по задълбочаване на политически кризи.