Политически терзания

За първи път в протяжната история на прехода имаме удивителен парламентарен феномен - вотовете на недоверие се оказват по-голям проблем за опозицията, отколкото за управляващите.
Вчера стана ясно, че "МЕЧ" вкарват вот на недоверие за корупцията в НС. От ПП/ДБ (кресливият квартален луд по темата) обаче обявиха, че няма да го подкрепят. Те щели да вкарат свой собствен (вот на недоверие) за корупцията, но през юни. Вотът на Василев бил опит да се саботира ПВУ и еврозоната.
Дайте да помислим върху особената диалектика на тази позиция. Значи ПП/ДБ смятат, че правителството ще бъде корумпирано чак през юли, а дотогава трябва да бъде бранено. Само така можем да разчетем тяхната позиция. Защото, ако имат информация за корупция днес, няма нито една, ама нито една причина да не подкрепят подобен вот. Тоест, всяка тяхна политическа посока е капан, защото нямат обяснение за нито едно от своите действия. Ако кабинетът не е корумпиран днес (те нали няма да подкрепят вота), откъде знаят, че точно през юли ще дойде корупционната треска?
Същото е положението и с Радостин Василев. Той внася вот, ама коя точно корупция го преследва насън? Ако е тази преди януари, правителството няма как да отговаря за нея. Ако е открил нови случаи, то защо мълча досега и се сети за вот, едва когато му е необходимо медийно внимание...
Въпроси. Въпроси...