Политическият процес против Шешел в Хага

Зоран КРАСИЧ*

На 7, 8 и 9 март 2011 г. бе обсъдено искането  на Воислав Шешел на основание чл. 98 от Правилника на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) да бъде освободен от арест. Воислав Шешел подчерта, че прокуратурата вече осем години след неговото задържане не е доказала нито един пункт от обвинението. Позицията на прокуратурата наистина е твърде обща, не са представени никакви доказателства, всичко е сведено до теоретично равнище - говори се общо за престъпления, от които нито едно няма отношение към Воислав Шешел. Освен освобождаване Шешел поиска и обезщетение в размер на 10 млн. евро заради дългото му задържане. Той подчерта, че ако не му бъде изплатено обезщетение, ще съди ООН и всеки съдия поотделно. Той заяви, че по-голямата част от свидетелите на прокуратурата са дали неверни показания, поради което е повдигнал пред председателя на трибунала обвинение срещу 40  лъжесвидетели.
На този етап от процеса съдебният състав може съгласно правилата на трибунала да отхвърли поради липса на доказателства цялото обвинение или някои от неговите точки, или да приеме, че прокуратурата е представила достатъчно доказателства по всички обвинения. Ако съдът не удовлетвори изцяло искането на Шешел, процесът ще продължи с представяне на доказателствата на защитата.
Съдът ще обяви решението си по искането на Шешел на 4 май 2011 г.
Проф. д-р Воислав Шешел, председател на Сръбската радикална партия, вече осем години се намира в ареста на МНТБЮ. Той доброволно се яви пред трибунала в Хага на 24 февруари 2003 г. Обвинителният акт бе изготвен на 15 януари 2003 г. по искане на официален Белград. Тогавашният прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте в книгата си съобщава, че обвинителният акт е написан по искане на Белград. Зоран Джинджич, по-късно министър-председател на Сърбия, по време на срещата си с нея на 17 февруари 2003 г. заявил: "Относно Воислав Шешел имаме само едно искане - вземете го и повече не ни го връщайте."
Воислав Шешел е единственият обвиняем в  МНТБЮ, който по време на конфликта в бивша Югославия бе в опозиция. В Хага той е съден заради своята идеология, политически възгледи, заради предполагаеми словесни престъпления - все деяния, наказателното преследване на които би било прекратено във всяка демократична страна. По време на този политически процес бяха нарушени всички процесуални и човешки права на д-р Шешел:  правото на живот, правото на справедлив съдебен процес, правото на съдебен процес в разумни  срокове, правото на защита, правото на информация по всички аспекти на обвинението, правото на комуникация и посещения.

Обвинението е променяно пет пъти

Самото обвинение против д-р Шешел доказва, че процесът срещу него е политически мотивиран. То е основано върху неверни доказателства и несъстоятелни доводи. Че прокуратурата не разполага с доказателства против Воислав Шешел, се потвърждава и от обстоятелството, че обвинението досега бе променяно пет пъти - последното изменение бе на 7 декември 2007 г., когато съдебният процес бе започнал.
През март 2007 г. В. Шешел се опита да повдигне обвинение срещу прокурорите Карла дел Понте, Даниел Саксон и Уерц Рецлаф за неуважение на съда. Той представи 34 нотариално заверени декларации на свидетели, че са били насилствено принуждавани от представители на прокуратурата да дават неверни показания. Това искане на Воислав Шешел нито се оспори, нито се отхвърли, но на 15 май 2007 г. съдът обяви, че по него ще се произнесе при приключване на главния процес. В края на 2007 г. Шешел образува дело за неуважение на съда и против прокурора Кристин Дал заради десетките свидетелски показания, които тя е подлагала на обработка.

Налагането на защитник

Още в самото начало на процеса стана ясно, че  Хагският трибунал ще използва срещу Воислав Шешел особени методи. Той в частност поиска да ограничи правото на защита на д-р Шешел. Това бе съвършено недопустимо. Правото на защита е едно от основните права, които съвременното наказателно-процесуално право гарантира. То се изразява във възможността обвиняемият сам да избира начина, по който ще се защитава. Негово право е да реши дали ще се защитава сам или чрез избран от него адвокат. Като отличен юрист, професор по право, изключително добре запознат с историята, В. Шешел реши, че неговият интерес изисква той да се защитава сам. В хода на процеса бе доказано, че това е правилното решение, макар че той трябваше да се бори за това свое право по време на целия процес.
Когато стана ясно, че д-р Шешел успешно изобличава лъжесвидетелите, прокуратурата предложи, а съдът в нарушение на международното право реши да наложи на д-р Шешел служебен защитник. И така след четири години, прекарани в ареста, Воислав Шешел, защитавайки своите човешки и процесуални права, гарантирани от всички международни конвенции, се видя принуден да започне на 10 ноември 2006 г. гладна стачка. Престана да взема храна, лекарствата за високо кръвно налягане и астма, отказа всякаква медицинска помощ, не пиеше нищо освен вода.  Драматичната стачка, която доведе Шешел до границата на смъртта, завърши на 8 декември 2006 г., когато бе изпълнено искането му да се уважават всички негови човешки и процесуални права. През юли 2008 г. прокуратурата направи ново искане за налагане на служебен защитник. Но това искане, както и искането да се спре съдебното производство, бе отхвърлено от съда, а по късно и от апелативния съд.

Нарушаване на правото на процес в разумни срокове

По време на този съдебен маратон, какъвто съдебните анали не познават, бяха сменени четирма съдии от досъдебното производство, а самият съдебен процес бе прекъсван няколко пъти, за да започне отново. Фрапира обстоятелството, че съдебният процес започна едва четири години след задържането на Шешел. И до днес няма отговор на въпроса защо се нарушава правото му на бърз съдебен процес. Дори и председателят на съдебния състав Жан-Клод Антонети отбеляза, че продължителността на делото срещу Шешел чупи всички световни рекорди. През февруари 2004 г. Шешел поиска да бъде освободен, тъй като започването на съдебния процес неоправдано дълго се отлага. Искането бе отхвърлено с мотива, че прокуратурата през юли и най-късно през декември 2004 г. ще започне да представя доказателствата, което обаче и досега не е станало. В края на 2005 г. В. Шешел направи искането съдебният процес да започне на 24 февруари 2006 г., а ако това не стане, да бъде освободен. Искането бе отхвърлено.

Рестриктивни мерки против Шешел

Хагският трибунал е променял досега 16 пъти  Правилника за процедурата и за доказателствата. Най-драстичните промени в правилника целят да затруднят и обезсилят защитата на Воислав Шешел. Въведени бяха забрани за комуникация с всички, включително и с неговите правни съветници, както и със семейството му. Друго изменение предвиди възможността в делото да се включат показанията на свидетели, които не са били изслушвани, и свидетели, които междувременно са починали.
Забраната Шешел да комуникира с външния свят, включително и с правните си съветници и със семейството си, бе въведена през декември 2003 г. и продължи до 14 юли 2004 г. Няколко месеца след въвеждането на тези строги ограничения на В. Шешел бе разрешено да кореспондира със своето семейство - съпругата и четирите му деца. През юли 2006 г. за неговото семейство бяха въведени нови отежнени условия. За да се види със съпруга си, Ядранка Шешел трябваше преди това да подпише декларация, че няма да обсъжда с никого здравословното състояние на В. Шешел.
През август и септември 2006 г. на Ядренка Шешел отново бе забранено да посещава съпруга си, защото била разкрила имената на някои защитени свидетели. Това невярно твърдение, използвано, за да утежни положението на В. Шешел, бе опровергано от съдията Алфонсо Ори. На състояла се през октомври конференция той заяви, че е невъзможно съпругата на Шешел да е съобщила имената на защитените свидетели, тъй като тези имена не са били известни на самия Шешел.
Първото посещение на правен съветник на Шешел бе разрешено на 21 декември 2006 г. През 2008 г. на Шешел бе забранена привилегированата комуникация с правните съветници и членовете на експертния съвет, които трябваше да му помогнат при подготовката на неговата защита. Така В. Шешел бе лишен от възможността да обсъди с експертния съвет въпросите на защитата, обмена на данни, на информация и т.н. Освен това, ако на другите задържани МНТБЮ заплати разноските по защитата, на д-р Шешел тези разноски не бяха признати.
На Воислав Шешел се отказва дори правото на адекватни здравни грижи. Поради продължаващата липса на такива грижи здравето му драстично се влоши, а животът му бе поставен в опасност. Ескалират проблемите на сърцето - аритмия и тахикардия. В края на октомври 2010 г. Шешел претърпя хирургическа интервенция (аблацио). В болницата бе приет под псевдоним, лекарите не са му съобщили резултата от интервенцията, а той бе върнат в болницата без лекарски надзор. Макар че е одобрена, международната лекарска комисия и до днес няма възможността да прегледа д-р Шешел.
Да обобщим: Прокуратурата дори и с помощта на лъжесвидетелите не успя да докаже нито една точка от очевидно монтираното обвинение срещу д-р Шешел. Все още не се знае кога ще завърши този съдебен процес, който упорито и неоправдано дълго се влачи вече осем години.

Превод Велко Вълканов

* Авторът е правен съветник на Воислав Шешел