Политическо номадство за „топлото” място

Реформаторският блок може да се похвали с изключителното качество, че е на път да се разпадне, преди да е възникнал. Първият симптом беше по линия на ПП "Зелените", която се раздели на две и е пред пълна разруха след опита да бъде асимилирана за сметка на Движение "България на гражданите" и на ДСБ. Последните две са гръбнакът на бъдещата коалиция. Останалите партии вътре в този Реформаторски блок остават в периферията като детайли.
Но, ако може да се каже, че там, в РБ, има някой, то това не е бедният лидер Радан Кънев или който и да е друг, а Меглена Кунева и Иван Костов. Те решават на кого да дадат шанс и на кого - не. И към момента с шансове могат да се похвалят няколко лица около Костов и единствена Меглена Кунева, лицата около нея пък са без значение.
Реформаторите съществуват в симбиоза, напълно лишени от принципи или идеология, а  социологически твърдения за над 6 процента на следващите избори, са причина за нереалистичен оптимизъм. Извън социологията митингите им подсказват края на тяхното време. Защото голямото им бъдеще е вече минало.
Случаят с Надежда Неински, която пък е изгонена от коалицията на реформаторите, преди да бъде създадена коалицията, подсказва общата тенденция при бившите сини - политическото номадство в името на "топлото" място. Защото Неински веднъж се "разведе" драматично с Костов. Амбициите отново за коалиране с ДСБ изглеждат, меко казано, авантюра. Защото няма място за две водачки на една листа за Европарламента. Т.е. не може и Надежда Неински, и Меглена Кунева да са първи в една и съща листа.
Казусът "Неински" е много показателен за бившите от СДС. Защото синята партия се разпиля не защото нямаше поддръжници, а заради ламтежа на лидерите си за власт. Проблемът е, че все още евродепутатът Неински не осъзнава, че вече е в миналото заедно с тези, за които Реформаторският блок е като Ноев ковчег за спасение на избрани от тях. А Неински просто не е в този списък.