04 Декември 2020петък01:58 ч.

Политиката е преди всичко умение да обединяваш

Силен си тогава, когато изтъкваш своите, на партията и на другарите си достойнства и силни страни, а не когато се вторачваш в грешките и недостатъците

/ брой: 114

автор:Николай Малинов

visibility 2376

Жалко, че предконгресните месеци не се превърнаха в терен за обсъждане на ценности, поведение, политики. Това беше най-подходящото време да кажем какво искаме от себе си и как смятаме да го постигаме. Вторачихме се в спора за лидерския пост, брояхме номинации, но разговорът за това кой какво поведение харесва и смята за оздравително някак си не се получи...

Лидерът и партията


Естествено, че качествата на лидера имат огромно значение за самочувствието и резултатите на една партия. Това важи за всички партии, и лидерски и нелидерски. Оттук нататък започват разликите. Лидерската партия съществува, за да подкрепя лидера. Без него тя се обезсмисля. Когато харизмата на лидера изчезне, партията или се разпада, или се маргинализира. Лидерът на такава партия няма нужда от нейната история, той не черпи от нея аргументи за своето поведение. Той не се чувства длъжен да говори за ценности, за пътища, за перспективи. Общо взето, той говори само за властта. Как ще я вземе, как ще намачка противника, как ще разкаже играта на друга или други партии. Партията съществува, за да придаде плът и кръв на неговите качества. Тя е необходима като средство, механизъм за реализацията на лидера. Какво ще прави с властта? Той си знае. С нея той ще инжектира самочувствие на членовете на партията. Той обаче няма да поеме конкретни ангажименти.


Лидерът на нелидерската партия в някакъв смисъл е негова противоположност. Той е функция на партията, нейно лице, нейно олицетворение. Затова този лидер се чувства длъжен да говори за ценностите, които партията е акумулирала в своята история и към които нейните членове са чувствителни. Той също говори за властта, защото работата на една партия е да печели обществени позиции, но тази власт е средство за реализация на идеи и нищо повече. Лидерът на нелидерската партия се притеснява да не накърни ценностната система на своята партия, защото това ще му бъде трудно простено. И ако упорства в своето разминаване, в един момент той ще стане никой, а партията ще си потърси своето ново лице. Без партията си лидерът на нелидерската партия няма никаква стойност. Без лидера си лидерската партия няма никакъв смисъл и значение. Това е огромната разлика. И когато в БСП се води спор дали партията може да бъде лидерска, всъщност се води спор за нещо много съществено. Спори се за това дали лидерът може да остане само при своите приказки за властта, или е длъжен да чертае пътища, които удовлетворяват ценности на членовете на неговата партия.

За партньорите и принципите


Когато се говори за коалиционната политика на БСП, всъщност какви пластове се разкриват? Първият и основен пласт е проблемът със самочувствието. БСП притеснява ли се от своето име? Притеснява ли се от своето минало? Ако отговорът е “да”, то тогава абсолютно разбираемо е, че тя ще търси подкрепа навсякъде, където може да я получи. От “либерална партия”, от “Ера-3”, от социалдемократи, които се обявяват за исторически наследници например на БРСДП (ш.с.), приела квота във фашисткото правителство на проф. Цанков от 1923 г. Чрез такава всеядност БСП търси прошка. И срещу няколко депутатски кресла тя може да я получи. Без това да има значение за изборните резултати. И ако в някакъв исторически момент това е оправдано и нужно, защото самото ти съществуване е застрашено, то поддържането дълго време на такава всеядност е фатално. Такова “отваряне” няма никакво отношение към нейната история, към нейните ценности, към нейните перспективи. Такова “отваряне” има отношение единствено към липсата на самочувствие на определени нейни лидери. И тук не става дума за личностното самочувствие, за самооценката на собствената политическа фигура. Тук става дума за самочувствието, че си свързан с БСП, че я олицетворяваш, че си част от нейната история и че си прицел на нейните врагове.
Липсата на уважение, а защо не и на гордост, от своята декларирана идентичност, не остава ненаказана. Защото политиката освен всичко друго е и състезание на уверености, на гордости, на самочувствия. Да, може да спечелиш 10 избиратели, но вероятността да загубиш 100 е много голяма. Тези в БСП, които смятат, че имат някакъв електорат, вързан в кърпа, който не слуша, не преценя, не преживява, просто жестоко бъркат. Може и да има такъв глух и сляп електорат, но неговите сили са да те поддържа жив, но не и да те вкара във властта.
Другият пласт е въпросът за принципността. Липсата на принципност се наказва също така строго както липсата на историческо самочувствие. Да се коалираш с хора, които само до вчера са били твои другари, но са те напуснали с оценката, че твоята партия е “мъртва”, е поведение, което отблъсква.

Градивната
утопия


Когато говорим за отношението на БСП към себе си, разбира се, основният въпрос е за идентичността. На всяка партия й се налага да прави компромиси. На всяка партия й се налага в определени моменти да се държи конюнктурно. Реалната политика е политика на възможното.  Въпреки това в очите на своите членове в БСП продължава да има дефицит на яснота. Ясно отношение към миналото, ясно отношение към собствеността - за мястото в живота на България на държавната, общинската и кооперативна собственост. Ясно отношение към частните монополи. Ясен отговор на въпроса какво означава справедливо, социалистическо отношение към данъчната система. Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, въпреки че той не е безкрайно дълъг. И когато говорим за яснота, не става дума само за документи. Яснота в ежедневното политическо говорене и битки. Липсата на такава яснота обезсилва подкрепата. Ако подкрепата се дължи главно на традициите, на личностната привързаност към една история, на семейната признателност към едно минало, тя постепенно ще се стопява. Не е задължително да бъде рязко, защото и ценностите, и оценките се предават от поколение на поколение, но ще се стопяват неотклонно. Това означава бавна смърт. Не за днешни или утрешни депутатски мандати, а за вековния носител на една светла идея. Дори да я наречем градивна утопия, няма да сбъркаме. Защо утопия? Може би защото справедливостта, която носи в себе си, е непостижима в желания обем. Защо градивна? Защото тази утопия ражда сила за социални битки, които могат да се противопоставят на крещящите несправедливости и да правят живота по-добър.
Тази яснота не е “капсулиране”. Може би тя прави разговорите с други политически субекти по-трудни, но винаги ставаш по-смислен, по-надежден, по-силен в очите на собствените ти симпатизанти, които, както знаем, на различни избори могат да бъдат 500 хиляди, но могат да бъдат и над милион. Политическата гъвкавост, безкрайната консенсусност, понякога могат да те направят силен тактически, но твърде лесно могат да те изпразнят от съдържание. Случи ли се това, политиката от кауза се превръща в преследване на властта за лична употреба.
В полето “отношение на БСП към самата себе си” има още много проблеми - кадровата политика; взаимоотношенията между поколенията; съдържателната и качествена връзка между редовите членове и ръководствата; силата и слабостите на партийната демокрация; собственото позициониране в голямото и разнородно ляво семейство, българско и световно. Този списък не е къс. Всички те обаче имат един изключително важен, дори съдбоносен фон - отношенията един към друг в партията. От него зависи качеството, енергията и боеспособността на организацията. И тук, твърде схематично казано, подходите са два. Първият, когато чрез политиката си обединяваш и изтъкваш своите, на партията и на другарите си достойнства и силни страни. Другият - когато се вторачваш в грешките и недостатъците и се опитваш да градиш своя авторитет на техен гръб.


Цитати:
"Безкрайната политическа гъвкавост превръща политиката от кауза в преследване на властта за лична употреба."
"Бягството от идентичност и липсата на принципност не остават ненаказани."

 

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ