Политиката трябва да е мениджмънтът на обществото

Калоян Георгиев е роден в София през 1996 г. Завършил е основното училище "Меридиан" 22 с изучаване на английски език и 154 гимназия с изучаване на чужди езици "Мигел де Сервантес", където е изучавал испански и португалски език. Студент е по политически науки във Великобритания. Професионалният си път започва в Атлантическия клуб в България, където получава досег с дипломатическата среда. Впоследствие работи като стажант в Министерството на външните работи, Дружеството за ООН и Министерството на икономиката и енергетиката. В момента е стажант в сектора за социални науки на ЮНЕСКО в Париж. Член e на БСП.


 "Членството в политическа партия е лост за промяна, кормило, което насочва, и двигател, който задава темпото"

- Г-н Георгиев, проявявате интерес към политическите науки още като ученик в средното училище. Откъде идва той?
- По принцип битува схващането, че младите прекарват времето си пасивно и нямат интерес към обществените процеси. Това не е вярно. Щастлив съм, че срещам стотици младежи, които "горят" в своите области и макар и различни от политиката, те също са част от обществото - образование, изкуство, бизнес. В моя случай, учейки три езика, съвсем естествено се насочих към международна среда. Като стажант не пропусках събитие на тази тематика, дори за сметка на часовете в училище. Макар София да е сравнително малък политически център, нашият капацитет да участваме в диалога е впечатляващ. Малка страна с неголямо на брой население, но множество световно признати дейци в политически и обществен план. Осъзнах го и ми подейства като емоция. Съвсем естествено си зададох въпроса какво смятам да правя оттук насетне и как бих съчетал това вълнение с образованието и приложението му на практика. И тръгнах по пътя.
- Учите и живеете в чужбина. Какво ви дава докосването на чужди култури и отношения?
- Светът днес е все повече "заедно". Като изключим някои процеси сега, например "Брекзит", които се случват в момента, но се коренят в близкото минало, границите са малко. Възпитан съм с истории и разкази от чужбина. Истории на дипломати, търговски представители, любопитни куриозни случки от отношенията на България с външния свят. В съзнанието ми я има идеята, че човекът узрява истински, когато сам търси пътя. Какво по-хубаво място за това от чужда и непозната страна?
- Стажант сте в сектора за социални науки на ЮНЕСКО в Париж. Как стигнахте до тази висока позиция? Какви са впечатленията ви от работата в столицата на Франция?
- Обичам да планирам. Понякога дори се учудвам колко детайлно си представям нещата. Всъщност в началото на годината нямах отговор къде ще бъда в края й. На масата стояха различни варианти като стаж в Брюксел, работа в Хонконг, където си бях харесал един химически концерн със силно представителство в Азия, стаж в Москва в  енергийния сектор или работа в ООН. Изваждах си картата и отсявах различни идеи. Не липсваха хора, които се учудваха от действията ми, но това е моят начин на работа. В един момент бе особено натоварено, тъй като работех по всички варианти. Ценя алтернативите. В крайна сметка ми отговориха от ЮНЕСКО и с оглед на профила и мандата й на международна културна, образователна и научна организация, под шапката на ООН, приех и се преместих в Париж.
Впечатленията определено са силни. В ЮНЕСКО членуват 193 държави, всяка от които има представителство. В науката, що се отнася до международни организации, битува вечният дебат до каква степен организацията се стреми към независимост от своите страни членки.
В единия случай имаме строго хоризонтална структура, където организацията координира и направлява усилията на правителствата по изработен от тях план. Ролята й съответно се свежда до предоставяне на техническа помощ и улесняване на диалога. В другия са налице засилени изпълнителни органи, които налагат дадена визия и отделят значително по-голям ресурс за убеждаване и мотивация на членовете. Преди да постъпя на работа, се запознах с литература по темата и конкретно ЮНЕСКО. Впечатлението бе, че след сериозния застой на агенцията през 80-те новият световен ред променя картината и тя става значително по-свързана с втората, независима визия. В разговорите ми с експерти и дипломати обаче става ясно, че не е така. ЮНЕСКО запазва междуправителствения си характер и най-важни са гласовете на суверенните страни, макар, разбира се, да има нюанси.
- Какво ви дава присъствието в световната престижна организация?
- На първо място незаменим опит. Шансът за установяване на контакт с толкова много и разнообразни хора е по-ценен от всяка теория в училище. Практическата възможност да си част от ООН крие неизвестни хоризонти. Смятам, че стажът е това, което ти правиш от него. Извън стандартните задължения по програмата в сектора Социални науки, в който работя, дневният ми ред включва и други ангажименти, които инициирам самостоятелно. Смятам, че това е начинът да опознаеш максимално средата и материята, по която работиш. Самоинициативата, като инструмент, е важна и полезна черта.
Красивият град и щастливите хора са, разбира се, допълнителен щрих към общото цяло. Както различни анализатори разсъждават,"ЮНЕСКО е отделен свят, в който не съществуват бариери." В коридорите на организацията има силна лоялност към нейните цели и принципи. Това, което на френски наричат "esprit de corps". Бидейки интелектуалният гръбнак на ООН, ЮНЕСКО разчита на универсалните мир, справедливост, човешки права и солидарност между народите - все ценности, които залягат в изпълнението на целите за устойчиво развитие до 2030 г. 
- Член сте на БСП. Как съчетавате партийната работа с професионалното си развитие?
- Член съм на БСП от 18-годишен, а като неин симпатизант - от много по-рано. За мен е важно разграничението между професионалното и политическото направление. Не приемам разбирането, че от политиката можеш да взимаш, без много да даваш, независимо, че това е много актуално днес у нас.
Членството в политическа партия отразява вътрешното усещане за най-подходяща посока. Той е лост за промяна. Кормило, което прецизно насочва, и двигател, който задава темпото. Колективното членство е именно това. За стремеж към лично участие и изпъкване от това колективно начало обаче има нужда от компетентност. Трябва усъвършенстване. В тази връзка аз виждам политиката като мениджмънт на различни отрасли, дялове от функционирането на обществото. Паралелно с партийната активност, трябва да има експертност. Независимо дали тя ще е юридическа, икономическа, финансова или външнополитическа, е гарант за оцеляване в света на демокрацията.
Политическите елити изгряват с високо входящо, но след това залязват заради ниското изходящо доверие. Под първото разбирам демократичната легитимност в началото, а под второто - тази в края, която е следствие от резултатите. Да, строгата експертност рядко е избираема, но и доброто електорално представяне не гарантира успех в перспектива. Има нужда от разпределение на отговорностите, за да не се стига до варианти като при ГЕРБ. Харизмата печели сърцата, но същата манипулира и шокира умовете на хората. Трябва да си дадем сметка, че членството в партия е отговорност и ако не правим всичко възможно да обогатяваме себе си, за да сме полезни на другите, се създава една едностранчивост или бавен упадък.
В тази връзка, поне що се касае до международните кадри, трябва да върнем образа на нашата партия като основна ковачница и източник на подготвени хора. Традициите в това поле съществуват. Ярките български политици с международен профил гравитират или са гравитирали около БСП, нищо че някои типове дейност налагат безпартийност. Тези хора носят БСП на ревера си, така както партията носи идеите им в манифестите си. И не бива да позволяваме да попаднем в ситуация, когато те слязат от активната политика и дипломация, да сме неспособни да предложим приемственост в лицето на едно добро поколение.
Международната дейност е много повече от пътувания и трябва да се въздържаме да използваме практиката "по съвместяване", защото води до неадекватност или спирачка на дейността. Като младеж-социалист, очаквам да видя идеите на избраното ръководство на Младежкото обединение тази година. Готов съм да участвам и в разговори, чрез които да набележим конкретни точки за действие. Има нужда от тактика, трябва стратегия. Традицията съществува, нека просто я пренесем днес. Наша отговорност е да върнем престижа на БСП като най-силен източник на политици с международна насоченост. Дължим го на тези преди нас и на тези след нас. Международната компетентност винаги ще изгражда свои политици от най-висок клас, ценни не само за партията, но и за страната си. Светът се променя с висока скорост и ни трябват рефлекси, за да го уловим.
- С какво се занимавате извън образованието и деловите си интереси? Какви са вашите хобита и развлечения?
- От една седмица имам работна стая и не съм си тръгвал преди 20 ч. Вероятно оставам заради гледката, защото нощен Париж е много красив. Пък и някак ми харесва празната, тиха сграда. Естествено, много чета. Пред дни се заех да се грижа за зимна градина с цветя. Моя позната замина и ме помоли да ги наглеждам. Винаги съм харесвал градинарството, макар и на открито. Обичам да плувам. Това е добър начин да отпочинеш след натоварен ден. Надявам се, да си открия хубав басейн в Париж. Част съм от обществото на стажантите в ООН, с които излизаме, дебатираме, забавляваме се. Мечтая да науча и френски, но всичко с времето си.