18 Май 2021вторник10:20 ч.

Михаил Екимджиев:

Полицейската бруталност остава безнаказана

Дори хора от спецслужбите, които би трябвало да са най-добрите професионалисти, често се държат като мутри и терористи, казва правозащитникът

/ брой: 98

автор:Лилия Томова

visibility 1728

МИХАИЛ ЕКИМДЖИЕВ е роден в Тетевен на 5 юни 1964 г. Завършил е юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е защита на правата на човека по професионално изграждане на млади адвокати от Централна и Източна Европа, организирана от Съвета на Европа, участник е във форум по възприемане на европейското антидискриминационно законодателство, бил е прокурор (1990-1992) в Районната прокуратура в Пловдив. От август 1992 г. е адвокат в Адвокатска колегия - Пловдив. Води дела в обществен интерес и предоставя правна помощ по обучение на практикуващи юристи и журналисти в сферата на правата на човека и гражданския контрол върху актовете и действията на администрацията. Ръководител на правозащитни проекти на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

- Говорили сме си и друг път за нарушаването на човешките права в България, г-н Екимджиев. За жалост, отново имаме повод да го направим - разпространените записи от скандалния арест на Тенчо Попов. Какво вижда човек като вас в тях?
- Виждам логичното продължение на нелеп, гротесков, тъп полицейски сериал, който започна в началото на м.г. - на 10 февруари, с вече разкапалата се, компрометирана акция "Октопод", от която не остана почти нищо в съда. Този сериал премина през безумните нахлувания на въоръжени полицаи по тъмна доба в жилището на Борислав Гуцанов във Варна в края на март, а кулминацията на това безумие беше показният арест на ексминистър Николай Цонев в болницата. Тогава един прокурор-рецидивист...
- Прокурор-рецидивист?
- С чиста съвест наричам Роман Василев рецидивист. Защото той има, макар и задкулисно, участие и в казуса "Тенчо Попов". Този прокурор, който беше изпратен да защитава правата на хората и да възпира полицаите от евентуално насилие и бруталност, лично даде "команда": "На колене!" и обяви, че бившият министър е "абсолютен престъпник". А до момента този "абсолютен престъпник" е оправдан точно... три пъти. Което пък показва, че Роман Василев е един абсолютен клеветник, който извърши пред очите на цялата българска общественост откровено престъпление, за което обаче беше много снизходително "помилван" и поощрен и от главния прокурор, и от Висшия съдебен съвет.
- Чак поощрен...
- Казвам поощрен, защото главният прокурор заяви, че няма да жертва кариерата на Роман Василев "заради една изпусната реплика". А за всички ни беше очевидно, че не става въпрос за "изпусната реплика", а за старателно подготвено сценично поведение, търсещо одобрение и от МВР, и от премиера Борисов. ВСС пък наложи най-лекото наказание - "порицание", макар че за всеки правист беше ясно, че срещу Роман Василев трябва да има наказателно производство, че трябва да бъде осъден за превишаване и злоупотреба и с власт, и с правомощия. Така че ясно е - полицейската бруталност се толерира и дори се стимулира от прокуратурата. И остава безнаказана. Това се случи и при инцидента в Кърджали, при който полицаи нахлуха в дома на едно семейство и малтретираха младо момиче и родителите му, и при куриозния случай в Горна Оряховица, когато вътрешният министър Цветанов чете класифицирана информация пред парламента и обяви български лекари за убийци. Нещо, което като че ли до момента само в либийския процес се беше случвало... Така че това, което видяхме на последните разпространени записи, изглежда някак закономерно. Виждаме полицаи, при това - от спецслужбите, които по дефиниция би трябвало да са най-добре обучените, да са най-добрите професионалисти, да се държат като мутри и терористи. Дори точно като терористите се снимат с похитените от тях пленници, най-често - преди да ги екзекутират... Нашите пък блъскаха главата и настъпваха ръцете на очевидно дори физически по-слабия от тях Тенчо Попов, който е безобиден и неагресивен, след което победоносно и с маски се снимаха на дивана! Това е проява и на лош вкус, и на лошо възпитание. В прав текст казано - това е простащина и липса на професионализъм.
Много съм обезпокоен доколко тези хора могат да изпълняват публичната си функция за борба с престъпленията, след като самите те демонстрират престъпни наклонности. Не разпознавам в тях добрата полиция, която, както пее Веско Маринов, трябва да ни пази, а разпознавам хора, дегизирани като мутри и които действат като мутри.
- Полицаи, а и прокурори продължават публично да демонизират и съсипват хора и имената им, градени десетилетия. Има ли лек срещу това в България?
- Има лек. Въпросът е каква е цената му. Защото име, градено десетилетия, може да бъде сринато за няколко минути ефирна слава от вътрешния министър, от разпищолил се прокурор или от високопоставен полицай. Нужни са години, за да се възстанови публичният образ на хора, съсипани от действията на държавата. Много години, за да се спечели едно дело, било в страната, било в Страсбург, и това е най-несправедливото. Да, има наистина лек, но той е с изключително висока морална цена - когато след 5-10 години хората, малтретирани от представителите на държавата, получат някаква справедливост, те вече са забравени от обществото. Усещането за справедливост, за морален реванш се размива в годините.
- Всъщност т.нар. знакови дела се провалят тотално. Това не е ли знак за институционална и управленска импотентност - и на МВР, и на прокуратурата?
- Категорично е такъв знакът. Но за съжаление най-недостойна е ролята на прокуратурата. Както сме си говорили и друг път, тя трябва да бъде коректив на нескопосаните, некомпетентни, непрофесионални, политически натоварени действия на МВР. Т.е. прокуратурата е този филтър, който трябва "да пропуска" полицейската работа до съда, там да стигне само това, което е абсолютно убедително, издържано от гледна точка на Наказателно- процесуалния кодекс. А прокуратурата, демонстрирайки слугинаж по отношение на МВР, за да няма "търкания и искри", автоматично и чисто механично прехвърля и стоварва, като на конвейер, всички полуфабрикати и явно негодни продукти от дейността на полицията в съда. Така съдът, отделните съдии, са изправени пред изключително тежки морални и професионални дилеми. Ако държат да спазят закона, трябва да обявят публично, че раздуханите акции с гръмки имена - "Медузи", "Октоподи" и какви ли не още, са негодни. И че или няма престъпление, или че полицията не си е свършила работата. Само че тогава се появява вътрешният министър Цветанов, за да започва да обвинява: "Българският съд е корумпиран!", "Такова е нашето правосъдие" и т.н.
- Всъщност той има ли право на подобни изявления, които прави?
- Не. Няма никакво право. Защото в качеството си на публична фигура, на представител на изпълнителната власт не би могъл да критикува съдебната система. Тя е друга власт, която и може, и трябва да бъде критикувана, но от вас, журналистите, от мен като правозащитник, не от представители на другите институции. Това веднага създава конституционен проблем с разделението на властите. Но да се върнем към професионалната и морална драма на съдиите. Ако приложат закона, което им е професионално задължение, рискуват да бъдат омаскарени, обявени за корумпирани, дори - за съучастници в престъпления, от "най-висока трибуна" - от министър или от високопоставен полицай. Биха могли и послушно да продължат порочната верига - негодни действия на полицията, легитимирани от прокуратурата. Но тогава, вървейки по линията на най-малкото съпротивление и страхувайки се от негативна обществена реакция, коментари и дори заклеймявания от страна на МВР, съдиите да започнат да правораздават не в съответствие със закона, а в съответствие с обществените очаквания. Така правото и справедливостта девалвират, размиват се и дори просто изчезват, а ролята на съда се принизява. Но най-подла е ролята на прокуратурата в тази ситуация, защото тя трябва да бъде законовият, юридически коректив на действията на изпълнителната власт в лицето на полицията. А прокуратурата, и в лицето на главния прокурор и неговите подчинени включително, зае слугинска позиция. Като че ли всички трябва да съчувстваме за изказаната от главния прокурор в интервю преди седмица умора и отегчения от реформите в съдебната система...
- Винаги сте твърдели, че законността отличава демокрацията от полицейските хунти. Стана ли България демократична държава?
- Помните ли - м.г. прокурорът Роман Василев каза по Великден: "Разпнахме трима на Разпети петък". Би трябвало да знае поне, че Христос е разпнат невинен... Но точно заради острата и почти еднозначна реакция на медиите, на обществото, на хора, които са в състояние да формират общественото мнение, защото реакцията в България беше почти еднозначна, като че ли случаите на полицейско насилие понамаляха. С изключение на насилието в Кърждали, случило се след това... А в Горна Оряховица имаше друг тип полицейска перверзия, свързана със злоупотреба с класифицирана информация и превишаване на права. Това, надявам се все пак, да е може би някаква индикация, че, макар и да сме далеч от нормалната правова, демократична държава, все пак имаме някакви вътрешни корективи, които са в състояние да коригират донякъде самозабравянето на полицията. А може би и самата полиция разбра, че е преиграла институционално и че нейният пиар вече се превръща в негатив и става антипиар.

Говорителят на кабинета: Няма да спрем дотук за ББР

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 93

Задава се ново поскъпване на олиото

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 93

300 евро е глобата за шофиране без маска в Гърция

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 93

Токът на борсата - най-скъп от пет месеца

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 93

Левите и независимите печелят в Чили

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 93

Израел удари 35 военни цели в Газа

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 93

НАТО отработвала удари срещу Беларус и Русия

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 93

Кратки новини

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 93

Всеки на власт - под лупа!

автор:Валентин Георгиев

visibility 221

/ брой: 93

Бруталното изопачаване на историята

visibility 340

/ брой: 93

Датата

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 93

Трудната съдба на един велик паметник

автор:Велиана Христова

visibility 573

/ брой: 92

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ