Половината от новите висшисти са продавачи

Има известно увеличение на випускниците на университетите, които след завършването си работят това, за което са учили, но все още половината от тях се хващат на позиции, за които не се изисква висше образование. Това остава най-големият проблем за сектора, показват данните на рейтинговата система за 2019 г., която бе представена в МОН.

За пет години студентите у нас са намалели драматично - с 45 000 (17%). Спрямо 2018 г. те са с 6000 по-малко. Това показват данните от рейтинговата система на висшите училища за 2019 г., която бе представена в МОН. Завършилите висшисти все повече намират работа, адекватна на образованието си, но все още най-големият проблем остава това, че почти половината от тях започват работа на позиции, които не изискват висше образование, обобщи Георги Стойчев, ръководител на екипа, който прави рейтингите. При дипломираните магистри положението е по-добро, 60% от тях работят като висшисти, но при бакалаврите на позиции, изискващи висше образование, се реализират само 36 на сто.

Този път системата е с нов дизайн и с разширени възможности за съпоставки. Направените в последните години реформи в сектора започват да дават резултат, има тенденция разпределението на студентите по професионални направления да се подобри, като намалява пренасищането с учащи се в Икономика, Право, Администрация и управление, но се увеличават обучаващите се за инженери, лекари, педагози, ветеринарни медици. Има разместване и вътре в самите направления - намаляват например студентите по Философия, но се увеличават тези по Психология. По-малко са обучаваните в Теория на изкуствата, повече - в Театрално изкуство, посочи Стойчев.

Безработицата при завършилите висше образование намалява и сега е средно 2,2% - най-висока е за специалност Социални дейности (3,5%), най-ниска - за Военно дело (1%). Преди пет години безработицата при висшистите за много от професионалните направления беше между 3 и 6%, отчитат авторите на системата, която е оценена международно като една от най-добрите. Комплексната оценка на всичките 52 професионални направления в 51 вуза у нас е направена въз основа на 40 обективи индикатора. На първо място в комплексната оценка, както и досега, излиза Софийският университет, но трябва да се отчита, че броят на професионалните направления в него е по-висок, отколкото в другите вузове, обясни Стойчев. Според министър Красимир Вълчев, през 2014 г. е бил максимумът на "крайния либерализъм" в приема на студенти, когато във вузовете са влезли 80 на сто от зрелостниците, сега постепенно приемът се намалява с цел повишаване качеството на обучението.     

Анализ