Полза нулева

Държавните ВиК компании официално предупредиха, че ако Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не им одобри веднага повишаването на тарифите заради скъпия ток, ще фалират, а много от тях вече са заплашени да останат без електроенергия заради неплатени сметки към електроразпределителните дружества. Регулаторът обаче твърди, че не може извънредно да променя цените на ВиК услугите, защото са започнали процедури за одобрение на новите им бизнес планове с цени, в които да се отрази драстичното поскъпване на тока. В момента се стигна дотам две държавни институции - МРРБ и енергийният регулатор, да се карат кой е виновен за създадения проблем.

Сюжетът с водата у нас брадясва. Преди четвърт век Световната банка, при отпускането на първия милионен заем за реформа във ВиК сектора, отчете, че над 60 на сто от питейната вода у нас се губи. Десетилетията се изнизаха и според последните сравнителни анализи на КЕВР при инвестиции общо от държавата и оперативните програми за близо 300 милиона лева течовете от водопреносната система отново са около 64 на сто.

Иначе четири министерства и 262 общини споделят отговорността за водните ресурси.

То не бяха стратегии, не бяха реформи и накрая - "ефективност нулева", както пееше днешният политик Ицо Хазарта.

В момента над 300 хиляди българи в 17 области имат проблеми с водата и са на воден режим. Според експертни анализи, ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите що годе качествена услуга.

През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 милиона годиншно. Общо в него трябва да се вложат 12 милиарда лева, за да намалеят течовете и да се справим с отпадните води. 

Само 40 на сто от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, другата част България сама трябва да осигури. И тук се върви по линията на най-малкото съпротивление - вдигане на тарифите. Така ще бъде и сега. И въпреки че те всяка година вървят нагоре, състоянието на водопроводната мрежа остава трагично.

При отчетени близо 200 милиона лева инвестиции годишно - повече от половината предоставени от еврофондовете, регионалното и екоминистерството, реално са ремонтирани едва 0,5 на сто от ВиК мрежата. Парите от вдигнатите цени на водата са отивали по-скоро за увеличение на заплатите на служителите в държавните и общинските дружества, които все още са хранилки за кадри на ГЕРБ.

И още малко статистика. На всеки 100 километра от водоснабдителната мрежа у нас се случват по 85 аварии годишно, а при канализацията авариите са 200 на 100 километра. Близо половината водомери са извън техническа годност и вероятно неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на консумираната вода. Затова няма как да не споменем отново Ицо Хазарта.