Попътните музи на Боян Ангелов

В наше време, когато наглата неолиберална общност налага на общественото внимание своите любими графомани, кичейки ги с всевъзможни национални и международни награди, осигурени и платени от соросоидните организации, изключително радостна изненада е книгата на Продрум Димов "Попътни музи", посветена на житейския и творчески път на големия наш поет, философ, публицист, народовед и дългогодишен председател на СБП Боян Ангелов. Навярно някои ще я изтълкуват като раболепен и угодлив жест от страна на автора, но който го познава добре, знае, че той е не само истински приятел, но и безкомпромисен литературен критик. Най-после някой да се осмели да разчупи канона на жълтопаветната матрица и да постави един настоящ и ценностен творец в центъра на общественото внимание и на вниманието на т.нар. ни културни среди.
В тая връзка се сещам за проницателните думи на вече покойния журналист и критик Стоян Вълев: "Даже бих казал - днес съществува такава аксиома - щом за един автор се мълчи, това означава, че е непоносимо талантлив. И честен, защото честността е неотменима част от таланта. Ще минат години и идващите след нас ще се удивляват на тази система на премълчаване на най-талантливите български творци, организирана от бездарието. Тогава, след години, никой няма да знае анекдотичните днес повелители и цензори."
Затова е възхитителна смелостта на Продрум Димов да заговори на висок глас, открито и ясно, за творческите постижения на Боян Ангелов, един човек, известен с пословичната си скромност, добронамереност и взискателност към своите произведения. Лишен от ненужни предразсъдъци, авторът обективно и безпристрастно ни представя най-напред човека, а след това и писателя Боян Ангелов, и това не е случайно, защото всеки голям творец е и голям човек. В това отношение няма изключения.
Книгата е композирана в три части, като първата е озаглавена "Портретни статии", втората - "Рецензии. Отзиви", а третата - "Интервюта". Така представеният литературен портрет добива обемност и изчерпателност, като се стига неусетно до сърцевината на житейската му и творческа съдба. 
Продрум Димов започва със сърдечното си и искрено приятелство с Боян Ангелов, което се дължи както на сходната им душевна нагласа и взаимна симпатия, така и на географската близост на техните родни градове - Панагюрище и Пазарджик, минава през многобройните им творчески срещи и контакти с много дейци на културата и литературата у нас, за да стигне до всеотдайното отношение на председателя на СБП към всеки млад талант, към презентациите на книги в цялата страна, където той неизменно присъства, за да подкрепи и обнадежди обещаващите дарования на България.
Проследява се житейския път на писателя в родното му Панагюрище, където завършва гимназията "Нешо Бончев", после дипломирането му в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по специалност "Философия и българска филология", а накрая и седемгодишното му учение в гр. Базел, Швейцария, по социална психология и валдорфска педагогика. От 1981 г. той е редактор на сп. "Читалище", а от 1986 до 1991 г. работи във Военна редакция на Комитета за телевизия и радио. От 2012 г. е директор на издателство "Български писател". Първите си лирически творби публикува в сп. "Младеж", във вестниците "Пулс", "Литературен фронт" и други, а през 1985 г. отпечатва своята дебютна книга - стихосбирката "А върху ножа детелина". Следват поредица от поетични и изследователски книги - най-вече върху епохата на нашето Възраждане и особено за видните личности от родния му Панагюрски край. Боян Ангелов основава и своето издателство "Богианна", където издава множество книги на членове на СБП и други български автори.
В тази част има един потресаващ момент, когато писателят и неговият колега от сп. "Читалище" Димитър Милов през 1992 г. биват изгонени от помещенията на редакцията от почти озверелите "демократи" по нареждане на самозабравилата се министърка Елка Константинова, чийто син пръв заля родината ни с порнографски вестници и списания. Един светилник на просветата, основан през възрожденската 1870 г., е трябвало да угасне заради дебилизираните неолиберали. Чест прави на Боян Ангелов, че повежда борба с тая вандалщина и успява по съдебен ред да възвърне помещенията на списанието, на което остава редактор до 2003 г. 
Втората част на книгата е посветена на творческите постижения на поета и публициста, като в нея са поместени рецензии и отзиви, писани от Продрум Димов за отделните издания на произведенията му. Тук има безценни аналитични страници, посветени на някои от най-впечатляващите му 25 поетични книги. Като например "ЕОС" (1998), където лиризмът и елегизмът на поета са достигнали невероятни висини; "Византийска мозайка" (2008) - несъмнено творческо постижение със своите три тематични кръга, разкриващи както тревожното ни и тягостно съвремие, така и историческата перспектива на нашето българско битие; лиричната и дълбоко философска "Разговор с мълчанието" (2012); както и "59 отстояния" (2015), "Помръкнала е реката" (2017), "П(р)освещения" (2023).
Едновременно с това Боян Ангелов изучава и популяризира делото на трима от своите най-известни съграждани, хора на образованието и на науката: Нешо Бончев, Марин Дринов и Петър Карапетров - Черновежд. И тримата са факлоносци на нашето Възраждане, с неоценим принос към историята и културата на България. Продрум Димов разглежда и отпечатаната през 2021 г. книга "Серпентини на битието", в която авторът е включил свои статии, есета, литературни рецензии и интервюта. Тя е незаменим влог към родната литературна история, защото в нея ще се срещнем с творенията на Райко Жинзифов и Константин Миладинов, на Иван Вазов и Тодор Влайков, на Яворов и Пеньо Пенев, както и с анализи и оценки на произведенията на съвременни автори като Иван Гранитски, Атанас Звездинов, Пенка Чернева, Петър Андасаров, Ахмет Емин Атасой и други.  
В третата част на своята книга Продрум Димов ни предлага две интервюта с Боян Ангелов, в които писателят разказва за своя творчески път и постижения, за своите учители в живота и в литературата, за своите битки с посредствеността и подривната роля на „соросоидните“ литератори, за своите награди, за ръководения от него СБП, за международните изяви на писатели, за политическите си разочарования и нескрита болка от днешното състояние на истинската литература и изкуство у нас, неглижирани и забравени както от държавните институции, така и от продажните слугинажни медии. Особено впечатляващо е неговото верую, че „талантът без морални устои няма значение“. Това е потресаваща максима, чието доказателство виждаме навред край нас - към шумно рекламираните и политкоректни бездария, отрупани с хиляди награди, като коледни елхи, почти никой не посяга, защото читателят усеща фалша и гаврата с неговото доверие и естетически вкус.
Книгата "Попътни музи" на Продрум Димов на столичното издателство "Българска книжница" е много добре оформена полиграфически със сполучливо подбран снимков материал от живота и дейността на Боян Ангелов. Тя е увлекателна и четивна.
В заключение нека пожелаем на поета, изследователя и публициста Боян Ангелов жизнено дълголетие с надеждата да срещне още много плодоносни музи по своя творчески път.