Порочен кръг

Когато колата се обърне, пътища - много, казва народът. Казва още, че когато една врата се затвори, друга се отваря. Уви! Държавата очевидно не се възползва от мъдростта на втората поговорка. Иначе нямаше да сме държавата в ЕС, в която по време на кризата животът е поскъпнал двойно повече от увеличението на доходите.
Над 3 години доходите на българите бяха замразени. Щем не щем и въпросът с доходите опира до... потреблението. И до механизмите, които може да използва единствено държавата, за да стимулира производството. Не само да се грижи за субсидираната заетост, защото тя е част от решението на проблема. Сега отчитаме, че над 1,6 млн. българи живеят в лишения и мизерия с по-малко от 214 лв. месечно, а 80% от домакинствата трябва да преживяват с пари, по-малко от издръжката на живот. Логично е с толкова малко средства човек да не може да си позволи да харчи. А щом не може да харчи, значи не може да се образова и да се погрижи за здравето си. А щом не е достатъчно образован и не е здрав, не може и да работи. Порочният кръг се затваря.
И стигаме до държавата, която може не просто да помогне, а да вземе нещата в свои ръце и да не допусне бедните да обедняват. Но не само със социални помощи, а със своите възможности да разкрие и подкрепи производство - на домати, магданоз, копринени буби или телета, със съответните преференции за производителите. Вместо да остави т.нар. пазар да реши дали у нас да се произвеждат, или да се внасят плодове, зеленчуци, месо и пр. В първия вариант би имало работа за повече българи и съответно - по-голямо потребление.
Ако не сме толкова черногледи, има още една надежда: вече отворените трудови пазари на страните от ЕС, които ще изсмучат и малкото останала у нас работна сила, да стреснат работодателите. И те да преразгледат политиката си на заплащане на труда.