Последният самурай на японската литература

Един от най-емблематичните японски романи - "Морякът, комуто морето обърна гръб" от Юкио Мишима, излиза за първи път у нас от издателство "Апостроф". Наред с метода на бруталната откровеност, това произведение на три пъти номинирания за Нобелова награда за литература писател е блестящо въплъщение на основните теми в творчеството му - еротизма и смъртта. "Морякът, комуто морето обърна гръб" е последният превод на голямото име в японистиката у нас Дора Барова, която ни напусна през 2018 г. 

"За разлика от Моряка в романа на Мишима Дора Барова нито за миг не обърна гръб на японската литература. Затова тя също не й обърна гръб и я срещна със светлинката, отредена специално за нея, светлинката, която Дора раздаде щедро на всички нас, до последния лъч", пише в предговора редакторката Цветана Кръстева. Превода на книгата завършва дъщерята на Дора Барова - Пана Барова Озджан.

Кимитаке Хираока (истинското име на Мишима) е роден през 1925 г. в централния токийски район Йоцуя, с баща - висш държавен чиновник, и майка - потомка на известен самурайски род. Мишима пише първите си разкази на 12-годишна възраст, с което си спечелва подигравките на момчетата от училищния ръгби клуб; явява се на наборна комисия за японската армия по време на Втората световна война, но е отхвърлен поради физическа непригодност... Ето защо, когато успява най-сетне да вземе живота си в собствените си ръце, той го превръща в борба най-вече със самия себе си. Оформя тялото си чрез упорити тренировки по бодибилдинг, става артист, фотомодел, драматург, режисьор и един от най-обичаните японски писатели. Поставя край на живота, като извършва ритуално самоубийство. По негови романи са заснети няколко филма. 

Историята в "Морякът, комуто морето обърна гръб" ни среща с Нобору - 13-годишния син на овдовялата Фусако, който "членува" в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален. Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо.