Постфактум

Напъна се планината и роди... Знаем какво. Нагербериха се реформаторите и... внесоха в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностният срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г. Заслужава си да се види как внуци и синове ще преследват дядовци, бащи и майки. Тъй де!
С 15-годишна давност са мераците на наследниците на комунистически номенклатури и апаратчици, на привилегировани безпартийци, пришили си емблемата "десни" и "демократи", да криминализират всичко, свързано с неудобното им минало. И в 41-то, и в 42-то Народно събрание отбори юнаци пробваха да бесят и зачеркват. Налитаха като оси на мед, щом станеше ясно, че за друго сили и способности нямат. И Лъчезар Тошев, и Евгений Михайлов се пънаха да преследват "престъпленията на комунистическия режим". Ред е на следващите - Методи Андреев, Найден Зеленогорски, Корман Исмаилов и сие, да претоплят супата.
Евтин популизъм. Пореден опит да се противопоставят и разделят хората. Изборите наближават, езикът на омерзението и ненавистта, антикомунистическата риторика трябва да се впрегнат. Вниманието на хората - да се насочи към миналото. То е грешно и виновно за настоящите ни кривици и основателните ни тревоги за идните дни.
Криви са сметките ви, господа. Не призраците от миналото, част от историята, са главните герои на настоящето. Не те са нашата действителност. Не те са ни виновни за злощастията и проблемите в последните 25 години. С настоящето трябва да се справим днес, а не да ровим гардеробите и да клатим скелетите. Или за грабителите и проблемите, които четвърт век ни смучат, разкостват, грабят, унищожават и унижават, ще действаме, като му дойде времето? Постфактум.