Потребителят ще знае колко струва ремонтът, преди да купи стоката

По-ясна информация за гаранциите, ремонтите и резервните части, по-лесен отказ от договори, сключени онлайн, и по-строги правила срещу заблуждаващи твърдения за „зелени" и устойчиви продукти предвиждат промените в Закона за защита на потребителите, които парламентът прие на второ четене днес. Вносители са Министерският съвет.
Една от най-видимите промени за хората е разширяването на информацията, която търговецът трябва да даде преди покупката. Освен досегашните данни потребителят ще трябва да бъде информиран за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката, както и дали производителят предлага търговска гаранция за трайност. Ако има такава гаранция, трябва да бъде посочен и срокът й.
При покупка на техника и други стоки ще трябва да има информация и за наличието на резервни части, очакваните разходи за тях и начина, по който могат да бъдат поръчани. Предвижда се потребителят да получава и данни дали има указания за ремонт и поддръжка на конкретната стока.
Това означава, че преди да даде парите си за даден уред, човек ще може по-лесно да прецени не само цената му, но и колко дълго би могъл да го използва и какво ще струва поддръжката му, ако се повреди.
Новост има и за стоките с цифрови елементи. В задължителната информация се включват данни за безплатните актуализации на софтуера, когато такива са предвидени. Промените засягат и покупките от разстояние. При сключване на договор онлайн търговецът ще трябва да осигури функция, чрез която потребителят лесно да упражни правото си на отказ. Това ще важи и за договорите за финансови услуги, сключени през интернет.
Особено внимание е отделено на финансовите услуги. Законопроектът въвежда минимално равнище на защита при сключването им от разстояние - например при определени финансови продукти, които потребителят избира и договаря онлайн.
Преди сключването на договора клиентът трябва да получи по-пълна преддоговорна информация и подходящи разяснения, така че да може да прецени какво реално подписва. Предвижда се и забрана за използването на практики, които могат да манипулират решението му да сключи договор за финансова услуга.
Така например интерфейсът на сайта не би трябвало да е направен така, че чрез подвеждащи елементи или натиск да тласка клиента към финансов продукт, който не е в негов интерес.
Другите промени са свързани с т.нар. greenwashing - когато стока или услуга се представя като по-екологична, устойчива или „зелена", без това да може да бъде доказано.
Законопроектът въвежда европейските правила, които ограничават използването на общи твърдения за екологосъобразност без доказателства, обещания за бъдещи екологични резултати без проверими данни и представяне на характеристики, които всъщност са задължителни по закон, като някакво специално предимство на продукта. Ограничават се и сравненията между продукти по отношение на устойчивостта, когато не е посочено как е направено сравнението.
Това е особено важно при етикети и реклами от типа „екологичен", „зелен", „устойчив", „климатично неутрален" и други подобни твърдения. Европейските правила например забраняват и определени твърдения, основани на компенсиране на въглеродни емисии, които създават впечатлението, че даден продукт сам по себе си няма или има по-малко въздействие върху климата.
Към списъка на нелоялните търговски практики се добавят 12 нови практики, които ще се считат за нелоялни при всички обстоятелства. Сред промените е и по-доброто разграничаване между законова гаранция за съответствие и допълнителната търговска гаранция за трайност.
При стока, за която производителят предлага безплатна гаранция за трайност за повече от две години и е предоставил тази информация на търговеца, потребителят трябва да бъде информиран за нея и за нейния срок по видим начин. Европейските правила предвиждат и хармонизиран етикет, който да помага на купувачите да разпознават подобни гаранции.  Целта е човек да не се обърква между обичайната законова гаранция и допълнителните обещания на производителя за по-дълъг живот на продукта.