Поздрави от Марчето

ХЕЛИАНА СТОИЧКОВА е родена през 1980 година в София. Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Автор е на над 35 книги, сред които е дълга поредица от приказки за деца, много книги с разкази и дори романи, както и на поезия.

Веси беше седнала на пода в кухнята и ровеше в чекмеджето с продуктите под фурната. Отвори да търси леща, защото искаше да направи супа и видя два пакета с леща. Зарадва се. Вдигна единия пакет и под него видя пощенски плик. Взе го и като го отвори, видя, че вътре има някакви писма. Любопитството надделя и тя извади листовете. Зачете се и странна усмивка се изписа по лицето й. Той спеше оттатък, ден неделя. Едва ли ще влезне точно в момента.

Скъпа, не ти зная името,

Щом си намерила това писмо, да ти кажа, че той леща не обича. Цяла вечер ще мрънка. Не се хаби. И след това ще разказва, че го държиш гладен и не можеш да готвиш. Заложи на месо. Повече месо, по-добре. И не слагай къри. Мрази всички подправки, които са жълти. Ако вече не го знаеш. Не се сърди, но да ти кажа, че казанчето от време на време изпуска. Той няма да го оправи. Като повдигнеш палчето, отдолу съм оставила една щипка и с нея можеш да нагласиш. Ако не, извикай си майстор. Също на фурната долният реотан не работи. Кексът няма да ти стане. Не е в теб проблемът. Не го слушай. И ако се чудиш, каква е тази неприятна миризма, да знаеш, че той слага доместос във водата, като мие подовете. Не е от канала. Поливай ми китайската роза, много я обичам. Целувки и успех!

Твоя Марчето

Веси видя, че вътре има още листове и се зачете.

Скъпа, не ти зная името,

Да знаеш, че извиках да оправят долния реотан и вече можеш да печеш сладки неща вътре. Аз не мога така. Без сладкото не мога. Наистина казанчето е много скапано, но нямам нерви. Подрязала съм китайската роза, за да тръгне по-силно. Цъфти много красиво с едни жълти цветове. Като дойдох беше поувяхнала, но се съвзе. Еми не може така. Не се ядосвай, че мята цялото пране наведнъж. Просто от време на време белите неща са за изхвърляне. И, моля те, прибери кралското мушкато през зимата. Много е красиво.

Твоя Катя

Веси извади следващата бележка и се хвана през устата.

Скъпа, не ти зная името,

Мушкатото е умряло. Никакъв шанс. То и мен не ме бива много с цветята, но определено беше умряло. То тука всичко е умряло. Но ти не се ядосвай. Забелязах, че харесва топли хлебчета. Ако можеш, опечи му. Ако не ти се занимава, тегли му една. Щипката в казана се счупи. И улукът тече. Много е дразнещо. Изобщо всичко тук е дразнещо. Изобщо не се занимавай с глупости. И тоя телевизор... Кой гледа по 16 часа телевизия? Вдигай си чуките и дим да те няма.

Твоя Хрис

В този момент той влезе и отиде на канапето.
- Добро утро! - седна и включи телевизора. - Закуска ли правиш?
- Да - отвърна Веси, - сега чета малко рецепти.
- Чудесно, много съм гладен.
Тя вдигна следващия лист.

Скъпа, не ти зная името,

Повярвай ми по-стиснато същество не познавам. Аз изчезвам от тука. И да знаеш, тая китайска роза няма да я бъде. Нито съм пробвала фурната, нито имам намерение. Бобът не бил мътен, както трябвало, защо бил бистър...

Твоя Венета

И още имаше.

Скъпа, не ти зная името,

Бегай бързо. И да знаеш, прибирам китайската роза. Взимам я с мене. Идвам, то един клон и отгоре две листенца. И реотанът пак не работи. Според мене даде някъде на късо. Изобщо... Какво да ти кажа... Спасявай се. Излизам да купя цигари и не се връщам повече.

Твоя С.

Веси вдигна очи и се загледа в него. Пък в началото й се стори симпатичен и наистина гледа постоянно телевизия. Никъде не видя нищо за хъркането. Направо е подлудяващо.
- Мило, имаш ли химикалка да си запиша необходимите продукти? Ще ходя на пазар.
- Да, ей тука на масата.
Тя стана и като се върна на земята, до чекмеджето обърна един от листовете и започна да пише с красивия си учителски почерк:

Скъпа, не ти зная името...