Позицията

Като ехо от поредното заседание на ХІІ конференция на Софийската градска организация на БСП са следващите няколко изречения около една позиция, която дни наред преживява своя катарзис. Предложението на ИБ на ГС на БСП не намери отговор на заседанието на Градския съвет в края на януари. И бе отхвърлено. Четвърти или пети вариант бе предложен и по време на поредното първофевруарско заседание на градската конференция в залата на "Позитано" 20.
Дълбокосмислените изказвания на Илияна Йотова, на Румен Овчаров, на останалите делегати внесоха нови емоции и оценки на събитията, които стават в последните седмици в БСП, в цялата страна. 24 районни конференции осъдиха инициативата на бившия партиен лидер и президент около разразяването на явлението "АБВ" и паралелната листа за Европарламента.
Джуни Александрова в нейния артистичен стил  ми изплака: "Лозане, аз съм ограбена, измамена. Чувствам се предадена. Огорчена съм от това, което става. За какво е бил досегашният ми труд? За кого съм работила? В кого съм вярвала?" Джуни искаше думата, искаше да доизплаче искрената си болка и личното си омерзение. И това пролича в несъгласието й и подкрепата на отделни текстове от предложения проект за позиция на градската конференция. Молеше за по-верен тон, за откровен почерк, за категоричен извод, дразнеше се от тафталогия и инфлация на израза "победа на изборите", не приемаше пораженческото настроение и услужливите изречения в полза на политическа партия ГЕРБ.
От есета до гневни присъди, от желание за линч, от категорично разграничаване до   категорично осъждане, от отхвърляне до неприемане на протегнатата ръка минаваха партийните искри в залата от микрофоните и трибуната. Думата "предатели" на няколко пъти отекваше в партийната зала.
Предстои ново предизвикателство - евроизбори 2014 през май. И желание за най-добрия граждански и партиен вот. За гарантиране на по-добро бъдеще на европейските социалисти и на страната ни. Затова и Румен Овчаров направи уговорката, че не мисли чак толкова европейски, колкото за националната кауза и вътрешнополитическата обстановка в България.
Имах усещането, че говорим за въже в дома на обесения! А то не че няма - има и обесени български лидери на тая партия в миналото, изключени - колкото щеш, доброволно напуснали - също. Помните ли Трайчо Костов, Вълко Червенков, Георги Димитров, Васил Коларов, Тодор Живков? Жан Виденов напусна сам редиците...
Сега по време на партиен форум едни членове на НС на БСП отиват на лов за архари, други - на театър, след като са разтревожили за пореден път социалистическите редици. А спорът в залата беше за глагола в трето лице множествено число: "не приемат", "осъждат", "разграничават се", "отхвърлят"... Който и глагол да поставим, смисълът остава непроменим.
Явно е едно - твърде студено е през януари и февруари за размразяване на стари идейни проекти, които предлагат паралелни листи в една доста решителна изборна битка, особено когато това е заплаха за стабилността в партията и в страната. А пореден уставен акт "изключване" и "разпни го" е най-малкото, което ще помогне. Само да ви припомня, че Градският съвет извади от състава си вече напусналите БСП Татяна Дончева и Симеон Славчев. И още - председатели на градската партийна организация в София са били и Александър Маринов, и Георги Близнашки, които днес са и  основните критици на партията...
И да не забравяме - вече съм го писал някъде - това, което са Ивайло Калфин и Георги Първанов в българската политика, го дължат най-вече на  самата БСП, а това, което е БСП в момента, БСП го дължи и на председателя на ПЕС...