Познати сценарии

И Скопие пламна в познат до втръсване стил. Около 2000 протестиращи, основно студенти, поискаха оставката на премиера Груевски. "Мирните" демонстрации прераснаха в сблъсъци с полицията, ред е на обвиненията в полицейщина и насилие и размахването на пръст към властите от страна на "демократичния свят". Не е ясно колко време ще продължи това, но ако следваме логиката на украинския Майдан и "революцията" от жълтите павета в София преди година и нещо, развръзката в македонската столица ще настъпи чак след смяната на настоящите управници.
И поводът, и продължението за случващото се у съседите също са познати. Груевски, който е премиер на страната от 2006 г., се намира в центъра на голям политически скандал, причинен от разгласяването на аудио записи в последните месеци от лидера на опозиционния СДСМ Зоран Заев. В тях се разкриват корупционни сделки и изборни злоупотреби. Чува се дори как Груевски и висши официални лица се опитват да прикрият убийството на 22-годишен младеж, пребит до смърт по време на празниците след изборите през 2011 г.
Дългият престой във властта обикновено води до самозабрава, а тя е лош съветник. Прави те уязвим и лесна мишена. Та нямам съмнения, че обвиненията към управляващата ВМРО-ДПМНЕ не са безпочвени. Но ако видите исканията и лозунгите на протестиращите, подработени от социалдемократите на Заев, ще се убедите, че са почти 1:1 копие на исканията на протестърите у нас през 2013-2014 г. Призиви за оставки, за правителство на единството (но без управляващите) и за предсрочни избори след промени в изборния закон. В същото време на мода изплуват и "гражданските сдружения". Като новоучреденото "Има бъдеще", където изтъкнати македонски политици, представители на научните среди и общественици зоват за оставка на правителството и създаване на преходно с мандат година-година и половина... От управляващата партия на Груевски пък обвиняват протестиращите и опозицията, че са задействали "черен сценарий за дестабилизиране на Македония", като зад него стои фондацията на Сорос.
Паралелите са толкова много и така набиващи се на очи, че няма как човек да не се замисли и за кукловодите им и за техните цели. Разбира се, има и нюанси. У нас например "гражданската съвест на нацията" проявява завидна избирателност. Тя се прави на сляпа и не протестира срещу СРС-тата и "корупционни практики", ако идват от правилните политици и партии, но това е друга тема.
Та като стана дума за сценаристите, нека не забравяме и "Гръцки поток" (продължението на "Турски поток"). Защото идеята той да мине през Македония очевидно не се харесва на същите тези, които попречиха и на "Южен поток" да мине през България. А това вече е отработено - чрез дестабилизация. Колко му е и Македония да бъде хвърлена в нея. А после - резултатът е известен.