Прах от дюни в очите

"Пясъчните дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни". Това е "прецизираното" определение за дюни, дефинирано от Министерството на регионалното развитие, което ведомството на Лиляна Павлова предлага да бъде вписано в допълнителните разпоредби на Закона за защитените територии. Над "прецизирането" на текстове в разни закони, уж за опазване на дюните, са се потили експертите на три министерства - регионалното, земеделското и на околната среда.
Чудно обаче, "непрецизираното" определение за дюни във физическата география е... същото. Само дето белите дюни се наричат още голи.
Тия потящи се експерти са разработили и текстове, с които се "забранява строителството върху пясъчни дюни, попадащи в границите на защитени територии и защитени зони". Това "попадащи" звучи някак съмнително. Ами какво става, ако има "непопадащи"?
Освен това забраната за строителство върху дюни (всички, а не само "попадащи") съществува отдавна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ако не беше така, нямаше да има "Дюнигейт". Нямаше да има "Дюнигейт" и ако правителството на Бойко Борисов беше изпълнило решението на предишното правителство към закона да бъде изработена кадастрална карта на всички дюни (не само "попадащи"), за да се изключи каквато и да е възможност за разрушаването или застрояването им.
Ей това трябваше да направят експертите. А не в три министерства да кипи усилен труд със съмнителен привкус в отчаян опит да ни хвърлят прах в очите. Вкарването на дюните в една дузина закони, та чак и в този за опазване на земеделските земи, някак натрапва усещане не за защита, а за оран. При това дълбока.