Прасе върху горещ ламаринен покрив

"Магистралите ще превърнат България в оазис на развитието на икономиката. Чужденците не искат да инвестират в кочина." Смайващият анализ принадлежи на министър-председателя Бойко Борисов, който в пространна тв-проповед вчера отново превърна политиката в постмодерен роман. Постмодернизмът заличава границите между жанровете, превръща сериозното в игра, залага на комедийния шум и така превръща себе си в емблема на задъханите от глобализацията времена.
Бойко Борисов също започна да си играе с жанровете, но сравнението на България с кочина е поетична находка от висш порядък. Самият факт, че премиерът е способен на подобна метафора, подсказва много за неговото политическо поведение. След като сме кочина, значи в неговия мащабен анализаторски поглед българите са като прасета. Прасетата съвсем очевидно нямат нужда от обяснения на политиката и сериозно внимание - те имат житейска мисия да бъдат заколени в подходящия момент и полети обилно с ракия и вино. Смайващо е как езикът може да подведе един политик с игриво, постмодерно поведение.
Борисов се изплъзва много игриво от всякакъв вид политически анализ. Само в рамките на половин час той е в състояние да произведе толкова взаимно изключващи се тези, че логиката изчезва завинаги като истината за убийството на Кенеди. "Няма да взимам заеми за заплати, не искам държавата да фалира", като гневен неолиберал казва българският премиер в началото на разговора. После по средата, омекнал от прожектори и зажаднял за одобрение, споделя: "Никога не съм обвинил народа - част от него работи и печели пари. Аз искам да помогна на останалата част". В медийната епоха очевидно последователността няма никакво значение. Как да анализираш нещо в тези приплъзвания?
Няма как обаче да не шокира внезапното избухване на Борисов срещу популизма. Изведнъж всички, които искат държавата да направи нещо срещу скъпотията, се оказаха популисти. В този контекст признанието "изморен съм", което бе направено, може да бъде разгледано дори в героичен план. Премиерът не спира да се бори със заредения с лъжи популизъм, който обещава невъзможното. Тук вече дори и много памет не е необходима. Нека да припомним две ключови предизборни обещания на ГЕРБ: 1000 лева средна заплата и връщане на 50% от данъците на софиянци в столицата. Тези неизпълними обещания очевидно не са никакъв популизъм. Как да не харесваш премиер, който отрича себе си всяка минута и е неуловим като супергерой, нагълтал се с радиация от японска централа.
Все пак Борисов падна в своя капан. Обяснениета му за лошия живот винаги са свързани с външни причини. Тройната коалиция бе заменена от световното положение, дупките в бюджета - от земетресението в Япония. Всички в България цитират "1984" на Оруел и не си дават сметка, че бъркат. Страната ни повече прилича на друг негов роман - "Животинската ферма". Това за кочината идва много навреме. Защото господарят на кочината също трябва да е от описания по-горе биологичен вид. Но в неприятна ситуация - той е върху нагорещен покрив и вече е осъзнал ужаса, че бъдещето му е като пържола. Като нищо друго.