20 Септември 2019петък15:49 ч.

Така изглеждаше възобновеният протест в Хонконг на 21 юни, след като Кери Лам отказа да изпълни ултиматума на демонстрантите и да се откаже окончателно от спорния законопроект

АЗИЯ

Правен вакуум разтърси хибрида Хонконг

Чисто криминално убийство доведе до политически сътресения между Пекин и своенравната автономия

/ брой: 119

автор:Юри Михалков

visibility 1359

В Хонконг на 21 юни бяха възобновени протестните акции срещу отложения иначе проектозакон за екстрадирането в Китай на престъпници и нарушители на закона. Този път хилядите младежи, събрали се край правителствения комплекс, негодуваха, че ръководителката на местната администрация Кери Лам (с функции на премиер) не реагира на техния ултиматум: в четвъртък тя не излезе със заявление, че се отказва завинаги от спорния проект. Засега позицията на Лам е само временно спиране на законопроекта, предизвикал масови протести от началото на месеца. Тя впрочем на два  пъти се извини за опитите да прокара начинанието, след като протестиращите предявиха и искане за оставката й. 

Но още не се е отказала окончателно от него 

Протестите в Хонконг започнаха на 9 юни, а на 12 юни в тях участваха 240 000 души, а на 17 юни 2 млн. души.   

Защо обаче законопроектът предизвика такъв мащабен обществен гняв и политически трус? Причината за появата му изобщо не е политическа - това е убийството, извършено от местния 19-годишен жител с фамилията Чан. С възлюбената си той предприел на 14 февруари тази година романтично пътуване на остров Тайван, за да отпразнуват Деня на Свети Валентин. Подобно на континентален Китай островът е също китайски, но това са две различни държави, които още не са се признали, макар и да водят диалог помежду си, но всяка от тях се самоидентифицира като истинския Китай. След Втората световна война континенталният Китай стана социалистически. На острова пък избягаха 2 млн. привърженици на капитализма след поражението им в гражданската война от 1946-1949 г. Там те създадоха друга китайска държава. В момента обаче Тайван е признат само от 21 държави от ООН, главно от Африка, Латинска Америка и Океания. ООН и Западът признават Пекин за законен представител на китайския народ. 

Но спорът Китай - Тайван за "суверенното авторство" няма пръст в случая, макар той на моменти да попада в сянката на този спор. Двойката заминала заедно, но обратно в Хонконг се върнал само Чан. Това породило подозрения в семейството на момичето. Оказало се, че Чан убил възлюбената си: бил убеден, че тя е бременна от друг. След убийството той опаковал тялото й в голям розов куфар, който скрил недалеч от една метростанция в тайванската столица Тайпе. Абсурдното е, че след завръщането Чан бе арестуван, но не за убийството, 

а заради кражбата на пари 

от банковата сметка на убитото момиче. Той трябва да бъде съден в Тайван, където е извършено престъплението му. Но Хонконг не може да му го предаде, защото не признава юрисдикцията на Тайван - макар и с много широка автономия Хонконг е част от Китай, който не признава Тайван, както вече бе споменато. 

Именно тогава властите в Хонконг решават да спуснат бариера пред създалия се правен вакуум на територията на Хонконг и пред превръщането му в скривалище за престъпниците. Тази бариера се оказва въпросният законопроект. В момента Хонконг има споразумения за екстрадиция с 20 държави, но не и с Китай и Тайван. Затова законопроектът разширява списъка на страните за експулсиране, в който вече са включени и Китай, и Тайван. Трябва да се каже, че включването и на Тайван определено е доста сериозен компромис от страна на Пекин. 

Но либералните кръгове в Хонконг рипнаха срещу включването на Китай в списъка. Те възприеха законодателната мярка като настъпление срещу автономията на града, срещу демократичните права и свободи на жителите му. Те също се опасяват, че това ще развърже ръцете на Китай и ще му позволи да намери легитимен механизъм да съди критиците на Пекин, които се укриват в Хонконг. Именно заради това пламнаха и протестите, които вече напомнят "революцията на чадърите" от 2014 г. И според съобщенията властите в Тайван вече са загубили надежда, че Чан ще получи заслуженото наказание.  

Хонконг има статута на специален административен район (САР) на Китай. Статутът бе въведен, след като през 1997 г. Великобритания предаде бившата си колония на Китай. Условието гласеше, че градът запазва широка автономия във вътрешната политика за срок от 50 години - до 2047 г. Фактически Хонконг няма автономия само в сферата на отбраната и външната политика. Сферата на правораздаването обаче остава "плаваща". Тя е част от вътрешната политика и поради това първа цигулка в нея би трябвало да свири Пекин. Но правосъдната система на Хонконг е от съвсем друг "ген" и ако Пекин не се съобразява с това, ще наруши договорката за придобиването на територията, а и само ще си създава главоболия. Така че ще трябва да се съобразява с правни норми, типични за демократичните и дори либералните държави. 

Всъщност в спора и двете страни имат своите плюсове и минуси

Колкото и правилна да е мотивацията срещу правния вакуум, Кери Лам като че ли прибърза със законопроекта. Не трябваше ли например да се проведе предварително една обществена дискусия, в която властите да разяснят защо предприемат такава стъпка? И най-вече защо екстрадицията в Китай не се разпростира само върху чисто криминалните престъпления като това на Чан? А критиците на Пекин в Хонконг да бъдат оставени на мира поне, докато е в сила автономията. 

Колкото и да предизвиква симпатии мотивацията на протестиращите, тяхната крайна цел може да излезе и обществено вредна. Хвърли ли се законопроектът в коша, убийци като Чан и други престъпници ще виреят в правния вакуум на Хонконг и няма да получат заслуженото наказание. 

 Има и друго - случващото се в Хонконг е още далеч от "цветна революция", но носи белезите на хибридна война на САЩ и Запада като цяло срещу Китай. Тръмп например смятал да постави въпроса на срещата си с китайския лидер Си Цзинпин в рамките на форума Г-20 в Осака, а Пекин предупреди Вашингтон да не използва събитията в Хонконг като разменна монета в търговската война с Пекин. 

Всъщност сегашният сблъсък е заложен от хибрида "една държава - две системи", в който Пекин определено се е специализирал. Това вече е нещо като негов патент, всеки случай никъде другаде не се среща една управляваща компартия да развива успешно и пазарна икономика. Но в Хонконг опитите на Пекин постепенно, стъпка по стъпка, дори на малки крачки, да налага виждането си се посреща "на нож" от жителите на Хонконг. По конституция Хонконг трябва постепенно да се превърне в развита демокрация с главен министър (или премиер), който да се избира от народа. Критиците на Пекин го обвиняват, че протака тази трансформация чрез лобиране и групи за влияние, което иначе си е западна практика. В момента главният министър се избира от избирателен съвет, който пък включва деловия елит на града, а той е свързан с Китай и поради това гласува за пропекински кандидати. Кери Лам често е критикувана за лоялност към Пекин. Отделно китайското правителство реши да ограничи броя на кандидатите за главен министър до трима, които се предполага, че трябва да са му лоялни. Именно това бе причината за "революцията на чадърите" през септември - декември 2014 г., в която символът на недоволството стана обикновеният чадър. 

В същото време според различните съобщения става ясно, че докато жителите на Хонконг защитават автономията си, налице е и обратната тенденция - те не искат независимост за града си. Допитванията показват, че те харесват системата "една страна, две системи". Нищо чудно, защото половината от търговията на Хонконг се пада на Китай и двата субекта са тясно преплетени икономически.

При всички случаи хонконгският хибрид ще заплита сложни казуси, чието разплитане едва ще бъде лесно и гладко. 

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 387

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 354

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 262

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 194

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ