Правната комисия одобри фигурата на специален прокурор

 След часове на остри дебати, в крайна сметка правната комисия одобри създаването на специален прокурор, който да разследва главния. От БСП и ДПС се противопоставиха, обявиха случващото се като грешка и безумие.

Законопроектът показва обърканост и липса на перспектива от гледна точка на ефективността, заяви Крум Зарков от левицата. Според него новите текстове са концептуално сгрешени. "Когато възложите отделните действия, какво точно се постига със създаването на шумно прокламираната фигура? Цялата идея за уникалност и независимост се пропуква и напълно се обезсмисля с такива предложения. Когато този нов прокурор, втория главен, както искате го наречете, е в невъзможност да изпълни функциите си, то се предлага шефът на спецпрокуратурата да избира на случаен принцип кой да извършва действия по разследването. Стои въпросът защо специализираната прокуратура? Защо тази специализирана структура малко по малко се превръща в специален съд за властимащите", коментира по време на дебата Зарков.

Според  Йордан Цонев от ДПС това е идея на „един известнен български юрист със своя стаж и академични постижения“, визирайки Христо Иванов.

Крум Зарков взе думата и напомни, че промените не се налагат по искане на Христо Иванов, а заради осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България", както и от множество становища и препоръки на редица европейски институции. Обръщайки се към Цонев, Зарков коментира и че "фиксацията в Христо Иванов" не е нужна".

Той отправи въпроси към ГЕРБ: "Вие нямате ли усещането, че тази тема ще продължи безкрайно? По тази причина гласуваме "въздържал се". Защо ЕС и нашите партньори казваха, че всичко е ОК, а сега изведнъж нищо не е ОК по тази тема. Хайде да си казваме нещата такива, каквито са. Трябва да има контрол - да. Трябва да има механизъм - да. Но след като приемем това, ще има ли други препоръки? Ето това определям като правни безумия", коментира Цонев.

Законпроектът гласи, че разследващият главен прокурор ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.

Правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.

 Предвижда се новият прокурор да бъде избиран с мандат от 5 години, а след края на мандата му той "се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт".

За първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в специализирания наказателен съд и в апелативния специализиран съд. Съдебен състав от един съдия ще се произнася в закрито заседание дали отказът за образуване на досъдебно производство на прокурора е основателен. Произнасянето ще става с определение не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката.