Правото да си трае

За сетен път се убеждавам, че ведомството на "Александър Жендов" 2 може да мине за Министерство на външните за България работи.
Повод за това е неговата позиция относно издадените от Международния наказателен съд (МНС) заповеди за ареста на израелския премиер Бенямин Нетаняху и вече бившия военен министър Йоав Галант. МНС ги обвинява в извършването на военното престъпление глад като метод на водене на война и в престъпления срещу човечеството - убийство, преследване и други. Двамата са нарушили хуманитарното право като съзнателно са лишили цивилното население на Газа от основни доставки, довели до смърт на цивилни граждани от недохранване и обезводняване.
И сега как реагира ведомството за външните работи? "Единственото решение за установяване на траен и устойчив мир в Близкия изток продължава да бъде разкриването на политически хоризонт за мирния процес и подобни заповеди за арест не допринасят за това".
Уж съдебната власт трябва да е независима от политика, но ето, че нашенската дипломация смята точно обратното. Правото да не се репчи, ами да козирува на политиката.
Двойният стандарт лъсва с пълна сила, ако сравним сходните обвинения на МНС срещу Владимир Путин. Няма данни в кабинетите на "Александър Жендов" да се е мислило, че заповедта за ареста на руския президент не допринася за "разкриването на политическия хоризонт на мирния процес" по отношение на украинската война. Напротив, тогава там се е решило обратното - политиката да козирува на правото.
Освен това решението на МНС бе отхвърлено както от Израел, така и от САЩ. Питам се дали позицията на нашенското МВнР не е писана във Вашингтон? Ясно е, че в Израел има немалка българска общност, но трябва ли справедливостта да бъде запращана в кошчето? И да намигнем съучастнически на престъпността.
Оказва се и друго - позицията на МВнР не е европейска. Доскорошният първи дипломат на ЕС Жозеп Борел настоя страните-членки да зачетат решението на МНС за Нетаняху и Галант. Ясно е, че като страна-членка на ЕС и НАТО татковината ни е затрила суверенитета си. Да не би обаче да търсим остатъците му във Вашингтон, вместо в Брюксел?