Празник без розата

Тези дни по време на празника на розата в Казанлък случайно срещнах бившия директор на "Българска роза Севтополис" Росен Георгиев. От дума на дума, стигнахме до една история, която бе толкова невероятна, че ако не я бях чул от устата на един толкова сериозен, честен и почтен човек, никога не бих повярвал. Ето я и самата история, разказана от самия г-н Георгиев:
"Времето от 1983 до 1992 година беше най-хубавият период на НПК "Българска роза", "Българска роза Севтополис", Института "НИРЕЛК", АПК Казанлък, Павел баня и Найденово. Създадохме много нови и хубави розови градини. Произвеждахме и огромни количества розово масло. След 1992 г., при т.нар. демонополизация, държавата ликвидира НПК, ДСО "Фармахим", и ние - "Българска роза Севтополис", останахме сами срещу света. Преди това търговците на "Фармахим", които имаха големи връзки и позиции на световния пазар с най-големите фирми, продаваха много успешно розовото масло. Изведнъж ние, без връзки, без понятие как се търгува на международния пазар, трябваше да продаваме все по-големи количества розово масло, тъй като създадените в НПК розови градини вече даваха много цвят. Натрупаха се над 2 тона розово масло само на "Българска роза Севтополис" - Казанлък. В същото време "Българска роза" - Карлово, и Пловдив също произвеждаха по 500-600 кг розово масло годишно. Положението стана неудържимо. Вземахме кредити от банките, купувахме розов цвят, трупахме тонове първокачествено розово масло, а продажби почти нямаше.
Тогава стана най-страшното. Ликвидационните съвети по селата почнаха да ликвидират розовите насаждения. Тогавашният кмет Бончо Сарафов на Казанлък от СДС много внимателно и сериозно наблюдаваше този проблем. Поискахме среща с министър-председателя Филип Димитров. За Сарафов не беше проблем - нали бяха от една партия. Отиваме в уречения час в Министерския съвет. Прие ни премиерът. Ние, страшно разтревожени, започваме да обясняваме, че това е богатството, славата на България, поминъкът на Розовата долина, и че има опасност да ликвидираме розите.
"Ликвидирайте ги, какво от това!", беше отговорът на премиера. Аз останах като гръмнат. Първият държавник в страната не го интересуваше какво ще стане с най-емблематичното българско производство!? И с лека ръка го жертваше, смятайки, че го занимаваме с дреболии.
Тогава с директорите на Карлово и Пловдив замислихме да проведем симпозиум с международно участие "330 години българско розово масло". Поканихме IFF, Мицубиши, които бяха големи купувачи, малки фирми, лектори от цял свят. Подкрепи ни и областният управител в Хасково тогава Теньо Делчев.
Всички дойдоха. Стана много хубав симпозиум, защитихме славата на българското розово масло. Когато ме попитаха журналистите какъв ще бъде ефектът от този симпозиум, аз отговорих, че очаквам в близките 15 години, т.е. към 2009 г., да си възвърнем пазарите, да сме продали огромните количества старо розово масло и да започнат да се създават нови градини. Прогнозата ми излезе грешна - още след 5, а не след 15 г. това мое предсказание се сбъдна. На мястото на изкоренените градини се създадоха нови, с прекрасен посадъчен материал по метода на НИРЕЛК със зелени резници, появиха се нови частни фирми, които създадоха свои насаждения, направиха нови дестилерии и разширяват пазарите на българското розово масло".
С една дума, ако нещата тогава са били оставени в ръцете на българския премиер, сега в Казанлък щяха да организират Празник без розата. Но, слава богу, историята с българското розово масло завършва с хепиенд. За съжаление много други емблематични български производства и индустрии нямат тази щастлива съдба. По времето на странното явление Филип Димитров селското стопанство със садистична жестокост бе ликвидирано в реални граници. Същото се случва и с военнопромишления комплекс, който печелеше милиарди долари от износ в Близкия изток и къде ли не по света. С промишления гигант "Балканкар", който имаше десетки заводи в България и чужбина, и който по стойност на активите, според неговия бивш генерален директор Стефан Дамянов, е бил 5-ият по големина промишлен холдинг в Европа след "Тисен", "Круп" и т.н. С химическата индустрия, която също безжалостно бе унищожена. И с какво ли още не, да не изброявам неща, които са известни на всички.
Днес явлението Филип Димитров се подвизава като някакъв специален пратеник на Европейския съюз за Грузия. Боже, опази тази красива страна...