Празнуваме Лазаровден
Православната църква отбелязва Лазаровден. Това е един от чаканите дни в годината, защото го свързваме с наближаващия Великден, а и с пролетта.
Празникът е посветен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
В народния календар Лазаровден е част от Великденския обреден цикъл. В него се преплитат древни култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар.
Посветен на цветята, любовта и плодородието, той се осмислят чрез едни от най-красивия момински обичай - лазаруване, който започва в събота и завършват в неделя, когато отбелязваме жизнерадостния празник Цветница (Връбница).
В обичая лазаруване участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, като пожелават плодородие и щастие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.
По традиция днес се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството.
Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.
Вечерта на Лазаровден се приготвят обредните хлябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се наричат к у к л и.
На този ден празнуват и именниците Лазар, Лазарина.
