Празнуваме Сирни Заговезни - денят за прошка
Днес българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна. Наричан още Сирни Заговезни.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата трябва да има баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате…”, “Господ да прощава, простен да си!” е задължителният отговор.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
