ПРЕДИ ДА СКОЧИШ, ПРЕМЕРИ ДЪЛБОЧИНАТА

След толкова успешни филмови вариации на тема "любов", които гледахме в течение на 32 поредни години, сегашният МКФ "Любовта е лудост" се роди с танталови мъки. Той дълго време "вися" под Хамлетовия въпрос "Да бъде" или "Да не бъде". Неизвестно защо. Може би, за да се впише в традицията на последните десетилетия: завоювана с много усилия художествена територия да бъде изоставена ей така, с лекота, подобно на незабравимия музикален фестивал "Златен Орфей" или телевизионната "Златна ракла", на престижния МКФ Червенокръстки фестивал, изоставен 14 години, или Международния балетен конкурс... Кой е упълномощен да съди съдбата на културата ни!
Слава богу, че в крайна сметка здравият разум надделя и любимият на публиката фестивал "Любовта е лудост" засега оцеля. Вероятно поради тези колебания в цяла Варна за него липсваха афиши и информация. Въпреки това зрителите изпълниха залите на Фестивалния и конгресен център. Особено когато виждаха имена на познати за тях майстори на съвременната българска комедия като Ивайло Пенчев, на чийто филм "Рожден ден" аплодисментите дълго не стихваха. При публиката явно няма стъкмистика!

След тържественото откриване на форума с 97-минутната комедия "Madly" на един от най-ярките в днешното италианско кино режисьори и сценаристи Паоло Дженовезе, който с "Перфектни непознати" (2016) очарова цяла Европа, съчетавайки умело драматични с комедийни похвати, конкурсното начало на 12-те състезаващи се кинотворби бе "изстреляно" с испанската продукция "По време на терапия" на Херардо Ереро, носител на "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм - "Тайната в техните очи" (2009). Но въпреки яркото изпълнение на актрисата Малена Алтерио (наградена тук за най-добра женска роля), непрестанният диалог при подлагането на три съпружески двойки на терапия, доминиращите в повествованието "говорещи глави" притесниха зрителите с преразхода на словесна енергия.
И тази година отново блесна на фестивалния екран името на аржентински автор - Алехандро Агрести, реализирал над 30 филма, с много награди. Неговата комедийна драма "Това, което искахме да сме" (копродукция с Франция) следва, издигайки на по-високо философско ниво, темата за любовта като дълбоко емоционално преживяване: обновително и нараняващо, креативно и депресивно като всички понятия, свързани с човешката природа, с моралните ценности на диалектиката в класическата литература. Жива е в паметта ми аржентино-испанската творба "Нека танцът да започне!" на Марина Сересески, удостоена тук с Голямата награда "Златна Афродита" на 31-вия фестивал. Така се набелязва една изключително полезна тематична линия в съвременното европейско кино: възможно ли е човешките чувства да бъдат в синхрон с реалността. Със своята авторска концепция и визия това е единственото произведение на този фестивал, което трябваше да получи наградата на критиката. Въпреки единното мнение, този приз не бе даден по чисто формални причини. Вероятно като компенсация на филма бе отредена наградата на СБФД.
И така Голямата награда "Златна Афродита" се оказа оспорвана в конкуренцията на други силни кинотворби. С нея бе удостоена германската биографична драма "Любовницата на Кандински" (оригиналното заглавие е различно!) на опитния режисьор Маркус О. Розенмюлер, заснета отлично с преливане на цвят в звук и на звук в цвят от оператора Намке Окон. Силната драматургия и богатият визуален разказ увличат зрителя, но на места, особено във втората част, повествованието явно от името на главната героиня Габриеле Мюнтер носи субективизъм, отклонявайки се от историческата правда (а филмът има претенция за биографична драма), което е в ущърб на образа и на приноса на този уникален художник - класически модернист в началото на ХХ век.

Сред чуждите игрални произведения в състезателната програма на вниманието ми се наложи френската романтична комедия "За танго са нужни двама" на Жан-Пиер Америс, добил популярност с "Анонимните романтици" (2010), показан на редица международни фестивали. Тя ни очарова както с оригиналния сценарий, така и с умелата работа на режисьора с актьорите в главните роли Жерар Дармон (в образа на 70-годишния певец в криза Антоан - бивша звезда на френския шансон), удостоен тук с наградата за най-добра мъжка роля, и Валери Льомерсие (непредсказуемата и ексцентрична негова фенка Виктоар). Тяхното нюансирано превъплъщение на екрана убедително градира и нажежава емоционалната атмосфера до самия финал, в който Животът спечелва битката със смъртта. Досадният в началото контакт между героите постепенно прераства в особена любовна връзка с помощта на духовити диалози и ситуации, даващи зелена светлина на втория шанс в живота...
Когато стигнем до оценки за българското кино, започват недоразуменията. След раздаването на наградите колегите ми от Варна недоумяваха: как е възможно филм, на който най-дълго аплодира аудиторията и на другия ден на обсъждането му получи единодушно висока оценка, да бъде загърбен от журито. От него или от някой друг? Не мога да отговоря. Става дума за "Рожден ден" - резултат от последователната, доказана с години преданост на режисьора Ивайло Пенчев към вкуса на зрителите ("Корави старчета", "Летовници", "Чичо Коледа", "Като за последно"). Безспорно ярко художествено постижение, независимо дали някой има или няма чувство за хумор. Оригиналният, бликащ от изобретателност сценарий на Божан Петров и Ивайло Пенчев, както и уникалният актьорски дует Меглена Караламбова - Васил Банов (който сякаш е предчувствал, че това ще бъде последният му филм) "взривиха" залата. Успешна творба в редкия, трудно постижим жанр "драматична комедия", посветена на твърде значими проблеми в нашето общество и издържана докрай, която не остави безразличен нито един зрител. Все по-често си задавам въпроса: за кого се реализират филмите, на кого разчитат? От неговия отговор зависи бъдещето на българското кино.

Успешен е и режисьорският дебют на игралния екран "Диви ягоди" на Татяна Пандурска, с натрупан опит в театъра, в документалното и телевизионното кино. Сценарият на този филм за столетници, които живеят в планината, далеч от хората, но умеят да се радват на дребни неща в живота, е вдъхновен от известния сборник с разкази "Забравените от небето" (1981) на Екатерина Томова. Прегърнат от новите за нашето кино актриси Ванина Кондова и Стела Ганчева, както и от известния от театъра и екрана Иван Юруков, който очевидно е помогнал на продукцията, той успява да насочи вниманието на зрителя към неговите корени и към забравени духовни ценности... И все пак, държа да напомня, че натрупването напоследък на филми за завръщащи се в родината реализирани навън българи, за да наследят имот и да опознаят своя род, започна да натежава...
За радост, на откриването на форума на 22 август известният наш музикант Любомир Денев, автор на симфонична, театрална и филмова музика; на джаз пиеси и мюзикъли, бе удостоен с Почетна награда за цялостен принос в киноизкуството. Сред филмите, за които е композирал, са: "Бащата на яйцето", "Имало една война", "Меко казано", "Врабците през октомври" (телевизионен сериал) и "Пук" на Анри Кулев и "Като белязани атоми" на Гриша Островски.
Тазгодишното мото но фестивала "Любовта спасява. Скачай в дълбокото!" сякаш подтикна авторите на повечето творби да скочат надълбоко. Дано към този най-стар след "промените" кинофорум, вече на Христова възраст, се прояви държавническо мислене. Всяко колебание води до удавяне!