Премълчаните въпроси

Още едно заседание на градската конференция на социалистите е в стенографските протоколи. Тепърва ще излизат отговори на премълчаните въпроси от залата на градския партиен форум... Избран е новият председател на Градския съвет. С петнадесет гласа преднина на балотажа пред Николай Малинов Калоян Паргов оглави новото ръководство на БСП в столицата. На добър час на новия млад лидер и общински съветник, досегашен заместник-председател на организацията и председател на РС на БСП-Връбница!
Сега обаче думата ми е за друго. В дискусионната атмосфера прозвучаха редица въпроси, на които някой рано или по-късно трябва да даде отговор. Иначе те остават премълчани.
Социалистите от София отново искат

"промяната да тръгва от столицата"

Така е. Отчетоха сериозни успехи за година и половина партиен труд, изборни битки и протестни вълнения... И все пак в София управляват общинските съветници от ГЕРБ, преди това от СДС. Само БСП в последните двайсетина години не е имала нито кмет, нито мнозинство в градския парламент. За какви победи и за какви успехи се говори, някой трябва искрено и лично да каже! И при Румен Овчаров, и при Анна Янева анализите за резултатите на градската организация на БСП имаха положителен привкус и удовлетворителни оценки, но в края на краищата БСП оставаше да се упражнява като опозиционна втора политическа сила. Това обикновените членове и симпатизанти на БСП виждаха с очите си, признаваха помежду си, но ръкопляскаха на докладите и решенията в партийните зали...


В изказванията имаше упреци

от рода "обезличаване на основните партийни организации", имаше присъди от рода на "едни и същи хора в последните години редят листи, предлагат членове на бордове, стоят в изпълнителните партийни бюра", дори тежки обвинения като "деморализация и разпад в партийните структури", "устойчиво задкулисие при кадровите въпроси", определени "нападки" към депутати, към членовете на правителството, несъгласие с някои негови решения, към членове на НС на БСП, особено към онези, които използват разноговоренето в ущърб на доверието към лявата идея, към БСП и Коалиция за България... Всичко това остана като премълчани откровения, но отговор някой трябва да даде. И макар и в полупразна делегатска зала, словата на ветерани като Стефан Досев, особено на Петър Междуречки, почетен председател на градското обединение на ветераните в БСП-София, пронизаха с болка редовете, защото в тях имаше чувство за неудовлетвореност от постигнатото, желание за по-верни критични оценки на състоянието. Те мъдро слагаха акцент за истинска промяна в партийната практика. Както пишеше над местата за деловия президиум: "Промяната тръгва от София"... А някой попита тихичко: "Пак ли?" Пак. Защото промяната още не се е състояла. И за партията на социалистите най-малкият проблем са хора като проф. Георги Близнашки, който също е бил председател на тоя градски софийски съвет на БСП, Татяна Дончева, която и сега е член на ГС на БСП и делегат на конференцията. Нека си останат инакомислещи, нека си останат явни критици на лявата политика, на левите народни представители. Нека в тях се вгледа и корективът, колкото е възможно. Особено ако наистина основните партийни организации попълнят със съдържание своя дневен ред, ако станат привлекателни и за по-млади членове, а не само млади социалисти да попълват местата на ръководните органи - Национален съвет, изпълнителни бюра, народни представители, в частност и някои свободни места в изпълнителната власт...
Още нещо. Трима от номинираните за председател на ГС на БСП бяха депутати, а според устава означаваше, че бъдат ли избрани, те ще се оттеглят от банките си в Народното събрание. С партийния жаргон - нямаше да използват стола и поста на председател на ГС на БСП като трамплин за бъдещия парламент, европарламент или бъдещата изпълнителна власт! Още повече, че всяка година не е нужно да се избира нов лидер. Поне един-два мандата, който и да е, трябва да отдаде енергия и сили, времето си на партийната работа, на столичната партийна организация.
 Янаки Стоилов поиска отговор от всеки кандидат как новият председател ще реагира на окупацията в Софийския университет и получи съответно експресните кратки изречения от номинираните, останали в битката за лидерския пост. Но ние трябва да получим основния отговор още утре -

че няма да има "избори до дупка"

и за председател на БСП в София. Няма да е нито здравословно, нито полезно за днешната история на софийската организация на социалистите... Седем бяха номинирани за лидер на БСП в София. Колкото са дните в седмицата. Образно без почивен ден, ако бяхме приели, че те ще работят на ротационен принцип. Иска ми се да вярвам, че това ще се състои, независимо какви са - народни представители, общински съветници, председатели на районни съвети, на движения, свързани с приятелството ни с Русия, независимо че само един от тях вече оглавява ръководството на БСП в София. Защото са социалисти! А премълчаните въпроси чакат отговор. От тях и от нас.