Преразпределението в Магреб

Алексей Чичкин

Гражданската война в Либия и положението в другите страни от региона оказва "тройно" влияние върху икономиката и външноикономическата политика на Русия. Първо, увеличават се и без това високите петролни и газови цени. Второ - увеличава се ролята на Русия в осигуряването на европейското потребление на горивните суровини. И трето - могат да пострадат икономическите интереси на Русия в Либия - най-осигурената с петрол и газ държава в Магребския регион.
Петролните цени вече надхвърлиха 105 долара за барел и, според експертните прогнози на ОПЕК, ще продължат да растат. Заради безредиците в "нефтогазовия" Арабски изток, особено в Либия, защото тя е най-големият доставчик на петрол и особено на газ за Европа. Делът на либийските доставки почти достига 15% в нефто- и газовото потребление в ЕС. А като се имат предвид доставките на тези суровини от съседен Алжир, където е все по-неспокойно, делът на петрол и газ от Магреб в Европа е най-малко 20 процента.
От една страна, това води до търсенето в Европа на руски газ. Но от друга страна - от 3 март действа т. нар. "Трети енергиен пакет" на Евросъюза. Целта на този документ е, страните доставчици, първо, да не могат да контролират потока на енергийните суровини до самите потребители в Европа. На второ място - целта е доставчиците да не бъдат допускани до продажните цени на природния газ на европейския пазар. И на трето място - целта е да се ограничат дългосрочните договори за внос-износ на газ, в които се фиксират високите цени на газа най-малко за 10 години. Трябва да отбележим, че Русия доставя газ предимно по дългосрочни договори.
Русия може да бъде ощетена и в самата Либия. Така например, в навечерието на либийските събития "Газпром" и италианската ENI подписаха в Рим споразумение за съвместна разработка на находища в северната част на Либия (проектът "Elefant"). "Татнефт" пък имаше планове да усвоява газ близо до границата на Либия с Тунис. "Газпром" участва и в проект заедно с германската "Wintershall" за добив на 5 милиона тона либийски петрол. Руският бизнес участва и в усвояването на либийския шелф, където общите запаси от петрол и газ са само с една четвърт по-малки, отколкото в басейна на Персийския залив. Железопътната мрежа на Либия също се развива с руска помощ. Самите либийски ведомства оцениха икономическите интереси на Русия в Либия на над 70 милиарда долара.
"Колкото повече са факторите на изчакване, толкова по-големи са рисковете", смята началникът на аналитичния отдел на "Инфин" Александър Иванишчев. След това, според него, всичко ще тръгне като верижна реакция: ще се увеличат цените на другите суровини, на металите, продоволствието. Плюс резки колебания на валутния пазар.
Междувременно западните и арабските анализатори прогнозират, че при смяна на либийския режим преразпределението на петролните богатства на Либия, както и преди в Ирак, няма да е в полза на Русия (заради тясното й сътрудничество с режимите на Кадафи и Хюсеин). Но, както отбеляза в коментара си за "Российская газета" Андрей Дяченко от "Алфа-капитал", "в Магреб работят най-големите световни играчи на петролния пазар, с тях руските фирми имат дългосрочни общи проекти. Но дестабилизирането на региона теоретично ще доведе до увеличаването на износа на петрол и газ от Русия, което вече пряко ще увеличи доходите в бюджета й. И до голяма степен това е свързано с европейския пазар на газ".