Прероденият геополитически гълъб

"Ние винаги сме казвали, че сме за мир и помагаме на по-слабия. Ако се стигне до едни такива преговори, да се спрат кръвопролитията...". С тази нова геополитическа концепция ни сюрпризира преди два дни Бойко Борисов, доскоро един от най-активните външнополитически ястреби на българската обществена сцена. Точно седмица след изборите в САЩ генералът обърна палачинката и започна да говори като преродената майка Тереза. През такива скоростни пируети можем да разкажем цялата му кариера, но поредното извъртане на 180 градуса си струва да бъде разгледано в дълбочина.
Преди година и половина, когато Владимир Зеленски бе посрещнат като Исус Христос в София, Борисов заемаше радикално противоположни позиции. Тогава разпалено обясняваше: "ГЕРБ ще продължи да подкрепя Украйна в борбата с руската агресия и сме изцяло солидарни с болката на украинския народ".
На 13 януари тази година, когато Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски проведоха специален видеоразговор със Зеленски, позициите на лидера на ГЕРБ бяха още по-втвърдени. "Ще продължим да подкрепяме Украйна. Бъдещето и сигурността на Украйна са в Европейския съюз и НАТО", каза Борисов, а неговите партньори в Сглобката бяха снимани как утвърдително кимат на думите му. Самият Зеленски три пъти повтори колко е благодарен на нашенските евроатлантици за помощта и бъдещето изглеждаше светло, но уви, озарено от взривяващи се ракети, снаряди и дронове.
В края на годината Борисов само за седмица осъществи радикална трансформация от ястреб в гълъб. Днес той вече говори за преговори, за мирен изход и за други неща, които в последните две години напълно отсъстваха от неговия речник.
Граучо Маркс има един култов лаф: "Не ви харесват моите принципи. Моля, аз имам и други". Борисов е ходещото въплъщение на тази максима. Той е геополитически ветропоказател, който се върти според актуалните ветрове. Онзи, който твърдеше, че е на една крачка да отиде в Киев и да се бие в редовете на героичната украинска армия, днес вече е прероден миролюбец. Каквото кажат началниците, нали така се биеше в гърдите някъде в мътното начало на своята управленска кариера.
Проблемът е, че това обезсмисля българската политика. Ако в нея не съществуват принципи, тогава значи не съществува нищо. Когато градското дясно и Борисов се навеждаха да целуват краката на Зеленски, единствено президентът Румен Радев говореше за мир. Тогава геополитическите лакеи го сочеха с пръст и го обвиняваха, че коленичи пред агресора и говори с неговия речник. Днес самият Борисов некадърно се опитва да повтори тезите на Радев. Мир, преговори и всички останали благини.
Утре да не го видим на фронта вече да се бие на страната на руснаците? Всичко можем да очакваме от ветропоказателите в политиката и кухите политици, които чакат нещо отвън да ги напълни със съдържание и смисъл.