20 Октомври 2021сряда12:47 ч.

Превърнахме се в резервоар за евтина работна ръка

Единственият ни шанс е да рестартираме икономиката си, казва пред ДУМА хърватският икономически анализатор проф. Густе Сантини

/ брой: 280

- Проф. Сантини, как оценявате сегашната икономическа ситуация в Хърватска?
- Хърватска се намира в дългогодишна криза, и то в сериозна дългова криза. МВФ дойде в страната в качеството си на един редовен посетител с цел оценка на реалното състояние на хърватската икономика. Но това не е нещо ново - мисията на Фонда посещава и други страни членки на ЕС. Основният въпрос е дали Хърватска сама може да реши натрупаните от миналото икономически проблеми. Реално погледнато, днес МВФ играе ролята на един "финансов полицай" и ревизор на глобалния капитал. Всички инвеститори внимателно наблюдават действията на Фонда, тъй като той следи за изпълняването на вашингтонските критерии, свободния пазар, свободното движение на стоки, услуги и капитали и пр. критерии, базирани на неолиберализма. Но това в никакъв случай не са социалноотносими критерии. Между другото нещата са такива, че най-вероятно Хърватска ще бъде принудена да потърси помощ от МВФ и това ще е в резултат на нерационалните действия на предишните правителства.
Генерално погледнато, ако в Европа бъде дадена възможност за един пълен неолиберализъм, идва на ред въпроса какво би се случило в развиващите се страни в Африка?
За съжаление трябва да признаем, че до голяма степен славянските народи не са узрели за демокрация. Струва ми се, че все още им е необходим един "бащица", който да ги ръководи. Но, от друга страна, като че ли това не е и толкова лошо, тъй като се създават определен ред и дисциплина в обществото и не се стига до анархически изстъпления, на които всички сме били свидетели от близкото и не съвсем далечно минало. Какво е това демокрация - аз мога да говоря каквото си поискам, но това не предизвиква никакъв ефект след себе си.
Може да се оцени, че днес, в глобалната ера, държавите все повече се превръщат в квазидържави. Имам предвид това, че понастоящем капиталът определя отношенията между отделните субекти.
Но да се върна на Хърватска, тя в момента представлява една малка и не особено значима държава. Това се отнася и за България. До голяма степен сценариите по трансформацията на бившите социалистически държави са били почти еднакви. Тъй като за капитала е необходим пазар, първоначално е започнало трупането на дългове и в резултат на това и Хърватска, и България са се озовали в положението, в което се намират днес. Безспорно е, че България стои доста по-добре макроикономически, но пък това е за сметка на жизнения стандарт на нейното население. Младите поколения в Хърватска до голяма степен са изгубили своите шансове. Струва ми се, че същото се случва и в България. Страните ни се превръщат в резервоари за евтина и квалифицирана работна ръка и трябва да се вземат спешни, най-вече икономически мерки, тази тенденция да бъде пресечена.
- А защо Хърватска не се е обърнала за помощ към Европейската банка?
- Европейската банка е нещо различно от МВФ, макар че принципите на дейност и на двете институции са сходни. Европейската банка се грижи за стабилността в еврозоната, а Хърватска не е в нея. Държа да отбележа, че критериите от Маастрихт са неприложими за по-неразвитите страни от Европейския съюз. Дефлаторните инструменти на тези критерии нанасят вреди на по-неразвитите страни от ЕС, докато развитите страни трупат бюджетен излишък.
И така - световният финансов полицай МВФ дава сигнал на международните инвеститори, че нещата в Хърватска вървят към намаляване на риска за инвеститорите и по този начин ще получим евтини кредити, тъй като понастоящем не можем да плащаме лихвите по вече получените такива. Хърватска има външен дълг на стойност 104% от БВП, т.е. ако трябва да плащаме лихва по кредит от 1% годишно, то ръстът на БВП би трябвало да бъде поне 1,1% годишно, за да може страната все пак да "изплува". Проста математика.
- Има ли изход?
- За съжаление промишлеността в Хърватска е разрушена. И то не само в резултат на войната за независимост. Страната ни е имала невероятна преработваща промишленост. Сега от нея буквално не е останало нищо. Има шепа ентусиасти, които се опитват да я възраждат, но засега усилията им не се увенчават с особен успех. Хърватска няма структурирана концепция за национално икономическо развитие. И за това основната вина носи нашата политическа класа, която се носи по течението на неолиберализма.
Реформите, които следва да се осъществят, ще бъдат за сметка на широките народни маси и аз, като стар левичар, искам това да се каже открито.
От друга страна, има резерви - защо да не се намали броят на общините в Хърватска. Днес в страната има над 400 общини! Това е един огромен разход и с едно ново административно деление той би могъл да бъде значително намален. И не следва само Санадер (Иво Санадер е бивш хърватски премиер от партията ХДЗ, осъден за корупция на 9 години затвор - бел. авт.) да бъде обвиняван и да бъде жертва за несполуките на Хърватска. Щетите са за десетки милиарди евро, които просто са изчезнали.
МВФ не осъществява поле за развитие. Фондът единствено може да въвежда рестрикции и стабилизира държавните финанси. Ние трябва да рестартираме икономиката си - това е единственият ни шанс.

Повишават пътните такси за камионите

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 201

Бизнес и синдикати на общ протест срещу скъпия ток

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 201

Правителството ще тегли още 500 млн. заем

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 201

Макрон иска шест нови ядрени централи

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 201

Опозицията в РСМ води на местния вот

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 201

Полша клекна пред Брюксел

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 201

Протести в Ливан срещу действията на "Хизбула"

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 201

Лечение

автор:Павлета Давидова

visibility 277

/ брой: 201

История от камъчета

автор:Велиана Христова

visibility 281

/ брой: 201

Човек, пълен с добрини

автор:Димитър Копривленски

visibility 271

/ брой: 201

Радев е гарант за промяната

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ