През джунглата на думите

Григор Чернев

То беше толкова отдавна! И толкова съвременно е днес! Имам чувството, че край мен минава едно перпетуум мобиле, което ни разделя и събира... Ние сме състуденти, дойдохме в Алма матер от различни градове с еднакви копнежи и желания. Журналистиката тогава бе модерна и нова специалност, която отвори вратите си пред нас. Къде направо, къде на зиг-заг, нещата потръгнаха.
Тодор Коларов и други като него и мен преминахме едва ли не през всички професионални умения и задължения. Бяхме задоволени, но невинаги доволни. И тогава обърнахме поглед към литературата...
Тая работа не бе лесна, но искахме да опитаме. И Тодор навлезе в джунглата на думите. А като навлезеш там, не ти се излиза - по себе си го зная. И така, драги приятелю, дойде време за новата ти книга - да я погледнеш отвътре и отвън. В огледалото и сам можеш да видиш, ала добре ще е и някой друг да я прелисти... Така станах негов редактор - като откликнах на молбата му.
Най-напред останах изненадан от порасналите му възможности. Книгата е композирана от петнайсетина разказа, но бройката не е толкова важна, както и обемът. Заглавията бяха неординерни, макар да ги "пипнахме" и ги разместихме малко. Ето как звучат някои от тях:
"Салтомортале" - май става за заглавие на книгата;
"Ноктюрно на улица "Незабравка" - не е лошо;
"Джелем, джелем" - я пък това, ромски трубадури ли са;
"Където трима, там и четирима" - може и така;
"Бездна" - очевидно е това, което ни води доникъде...
Най-същественото обаче не е цената на всеки разказ поотделно. Книгата на Тодор Коларов наистина е поливалентна с много отправни точки. Те следват една след друга - това, което тревожи съвременния българин.
Смутени сме от така наречената демокрация. Упадъкът на икономиката не може да се скрие с обещания - това вече е перманентна и многопосочна криза, от която трудно ще се измъкнем. Ами моралът, моралните ценности - пазим ли ги, уважаваме ли ги? Мутрите нямат задръжки... И т.н.
Погледнете още "Златна мина за авери"!
"Пясъчният часовник" - трака ли още?
Ами "Заупокой на грешния Параско"...
Авторът явно "през камъне и дървье" е отишъл напред. Без лупа си личи, че вече има видима ерудиция. Има и своя индивидуалност - литературна и всякаква друга. Ще ми се да му кажа: Браво! Ще му го кажа под сурдинка - да не се възгордее. Мисля, че ще ме разбере. Имам доверие в Тодор. Той има доверие в мен. Е, тогава все ще стигнем до читателя. Тогава думата е негова. Доскоро!