Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

Румен Радев сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., които са в разрез с конституционните принципи на социалната и правовата държава. Това съобщиха от прессекретариата на президента.
Според президента непостъпването на средства от концесията на летище София във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо.
За да не забави действието на бюджетния закон от началото на 2019 г., президентът обнародва Закона за държавния бюджет на Република България, въпреки несъгласието с някои положения в него. Държавният глава сезира Конституционния съд за разпоредби, които засягат основни права на гражданите.
Конституционното им признание изисква от законодателя да зачита техните проявления и да не отстъпва от съществуващите им гаранции. Според държавния глава това задължение не е изпълнено с разпоредбите на чл. 96 и § 14, т. 1, 2, 3, б. „а“ и § 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Приетите с тях правила са отстъпление от принципите на социалната и правовата държава, създават неравенство пред закона и прилагането им ще доведе до противоконституционни последици.
Според президента непостъпването на средства от концесията на Летище "София" във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо. Правото на пенсионно осигуряване би останало просто една декларация, ако държавата не създава гаранции за неговото упражняване.

Неразривната връзка между това право и задълженията на държавата изисква да се отчитат съществуващите реалности, поставящи в риск пенсионната система - неблагоприятното съотношение между работещите и пенсионерите, застаряването на населението, ниските доходи. Социалната държава трябва да приема закони, които да стабилизират тази система.

Ограничаването на приходоизточниците на Фонда поставя под съмнение дългосрочното изпълнение на неговото предназначение – да гарантира стабилността на пенсионната система. Така законодателят се отклонява недопустимо от принципа на социалната държава и застрашава упражняването на едно конституционно гарантираното право на гражданите.

В искането се оспорва и въвеждането на упражненото право на пенсия като несъвместимост със заемане на длъжност за държавен служител. Реализирането на едно конституционно право, което не влияе негативно върху безпристрастното и законосъобразно изпълнение на държавната служба в обществен интерес, не може да направи едно лице негодно да е държавен служител.

Приетата уредба създава неравно третиране в зависимост от основанието за пенсиониране и засяга придобити права, в нарушение на принципите за равенство пред закона и правовата държава. Това законодателно решение не позволява да се отчетат потребностите в различните администрации. Създава се опасност за изпълнението на публични функции, за които след задължителните според закона уволнения може да не се намерят професионално подготвени кандидати.