Презрение към историята

Александър СИМОВ

Разкрачената поза на Рут Колева над костницата в мемориала на Априлското въстание в Перущица не е нито грешка, нито случайност, нито грешна преценка, нито нещо, което е станало между другото. Това е целенасочена и умишлена провокация, която напълно се вписва в традиционното за умните и красивите презрение към цялата история на тяхната страна. Този пърформанс е логичният завършек на нихилистичната бомба, която с години бе имплантирана в съзнанието на всяко следващо поколение и резултатът виждаме днес - Рут Колева клечи в прозрачно боди над гробовете на онези, които се биха за нейната свобода. И това трябвало да минава за фотосесия за поредното модно списание, чието име едва ли някой може да възпроизведе. Очевидно днес подобни изцепки минават за яки, модни и готини - гаврата с българската история. 

Прочетох обясненията на самата "певица" 

Не знам коя пиарка е сметнала, че тези думи могат да бъдат извинение за цинизма, дебелоочието и простащината. Според Колева цялата местност край паметника била в кошмарно състояние и сякаш това трябва да е оправдание за пълното падение, което виждаме на снимките. Монументът бил запуснат, а тя самата и нейният екип нямали представа какво символизира този паметник. От всичко това следва, че фотосесията по този начин е нещо нормално и няма нужда обществото да се впряга излишно. Моля?

Във фейсбук, където Колева сметна, че е най-доброто място да пусне своите обяснения, разни псевдоинтелектуалци веднага наскачаха в нейна защита. И пак са виновни ядосаните българи. "Родолюбците" били фалшиви. Всички, които реагирали, били големите лицемери.

Никога не съм бил наясно как т.нар. български интелектуалец успява да съчетае своята абсолютна безполезност с постоянното усещане, че е някакъв вътрешен дисидент сред банда от чалгари и патриотари. Това е един от парадоксите на българската душа.

Сред другите мнения прочетох, че всъщност Рут Колева помагала на община Перущица с тази фотосесия - давала живот на мястото, привличала внимание. Дженифър Лопес да си води бележки. Още другата седмица да се снима как пикае върху гробища на жертвите от Гражданската война в САЩ. Нека да вземат пример от най-добрите...

Нека да повторя - постъпката на Колева е

закономерност, а не грешка 

В последните години българската история редовно е разстрелвана, изопачавана, изнасилвана, преобръщана, опикавана, оплювана и блъскана в стената. С години търпяхме как самозванци се опитват да преиначат всички исторически истини, за да пасват на политическата конюнктура. И така стигнахме до ситуация историческите престъпници да бъдат обожествявани, а хората с идеали, цели и идеи - натикани в прашния килер на презрението и премълчаването. Процесът започна с антифашистката съпротива, но пипалата на новия октопод рано или късно щяха да стигнат до падналите в битката с османските поробители.

И винаги има интересна закономерност - колкото по-бездарно, посредствено и пошло е даденото величие, толкова повече носи в себе си прокълнатото желание да съсипва стойности, да воюва с паметта, да се гаври с миналото. И всичко това в името на абсолютно нищо. В името на превръщането на обществото в биомаса, която не знае откъде е тръгнала и къде иска да отива.

Не ме разбирайте погрешно. Историята подлежи на критичен прочит и хулиганско тълкуване. Това е част от свободата на мисълта. Но е крайно време да разберем, че в действията на Колева и всички като нея няма бунтарство. Това е елементарен опит по заличаване на идентичността. Защото тази паразитна прослойка, овладяла мейнстрийм медиите и задаваща нихилистичния тон, най-много мрази своята национална идентичност. Тя ги ужасява, защото винаги им напомня, че те не са някакви абстрактни световни консуматори на медийни бълвочи и геополитическа пропаганда, а принадлежат на народ с корени, история и смисъл. А този народ ги ужасява, защото с години се съпротивлява и отказва да стане сив бълвоч от потребители на реклами.

И къде трябваше да ударят най-накрая - срещу паметта на тези, заради които съществуваме днес, които са ни формирали като народ. Това са хората, заради които сме тук и наистина е гавра да гледаме как Рут Колева и подобните й обществени зомбита стигнаха до тяхната памет и започнаха гаврата с нея.

Ако позволим това да се случи 

наистина сме заплашени с изличаване. Защото в следващите учебници по история вече няма да пише дори и за "османско присъствие". Робството, нашата съпротива срещу него ще бъдат напълно изличени и поругани в колективната памет. И тогава битката ще бъде загубена завинаги.

Сега вече можем да си отговорим и на въпроса защото психодясното от години воюва с паметниците у нас. Това е битка за ума и съзнанията на младите, които трябва да бъдат подчинени и захранени с историческа плява.

Наскоро с удивление гледах как под патронажа на столичната кметица Йорданка Фандъкова стълбите пред Паметника на Съветската армия бяха брандирани с кориците на книги. Според пиар съобщението това било инсталация, която да покаже антиутопията на комунизма. Бяха взели на въоръжение имена като Булгаков, Оруел, Шаламов, Солженицин... Не се посвениха и тях да използват в своята позорна и закъсняла битка с комунизма, която очевидно дефинира в цялото съществуване на мизерната интелигенция у нас.

Тук също има закономерност - колкото повече се отдалечаваме от комунизма, толкова повече се умножават бойците с него. Защото е безопасно. Защото това осигурява щедро западно финансиране и не носи реално никаква обществена полза. Писна ми да гледам недорасляци, които се упражняват върху левите фигури в българската история. Никой не твърди, че те не са правили грешки, но няма как интелектуални титани да бъдат оценявани от обществени джуджета и микроорганизми.

Между другото - много е красиво, че сложиха в своята измислена и смешна битка Солженицин. За тях е замръзнал като автора на "Архипелаг Гулаг", което показва колко малко го познават. Да, Солженицин воюваше с руския комунизъм, но когато се оказа на Запад, веднага разпозна другата и по-голяма опасност. В САЩ нобеловият лауреат през цялото време се чувства вътрешен емигрант, защото разбира, че голямата битка никога не е била срещу комунизма, а срещу самата Русия. И като се върна многократно го написа и изрече. Те заради това си спомнят само за половината живот на Солженицин. Целият му живот е твърде неудобен, за да бъде разказан.

В същата ситуация сме днес - политическите и културни нищожества се опитват да вземат връх в нашите съзнания. Те заради това искат да не остане нищо сакрално, нищо свято, нищо неопетнено. Това е хранителната среда на техния живот и паразитизъм. И не мога да не се възхитя на онези българи, които намериха сили да кажат на Рут Колева и нейните себеподобни, че техният номер няма да мине.

Целият процес бе увенчан с нещо още по-метафорично. Колева в своя обяснителен статус обяви, че като се върне в България, искала да дари пари на община Перущица, за да може да поддържа паметника. Няма как този номер да мине. Такава гавра 

не може да получи индулгенция с пари 

защото тя преминава онази последна граница в съзнанието на хората, отвъд която има само мрак и леден вятър. Покорят ли и нея, от нас като нация няма да остане нищо.

Хубавото е, че този велик народ, гневен, намръщен, намусен и вечно заядлив не дава толкова лесно своите стойности. Той отдавна е измерил истинските стойности и знае от коя страна на барикадата да застане. Нищо друго няма значение. Още Ботев иронично възкликна в "Политическа зима": "Погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки."

Точно това наблюдаваме в аферата "Колева" - интелектуално безсилие, което знае само да клечи, за да бъде забелязано. Обратното на онези, които зарязаха домове и семейства, за да се борят за свободата, държавата си, духа и нашето право да сме днес тук.

Те ще останат. Защото паметниците им са в нашата ДНК. Монументът в Перущица ще надживее Колева, ще надживее микробите, ще преодолее и тези мътни времена, защото всяко поколение има нужда от такива хора и от паметта за тях. Виж, от песните на Рут Колева имат нужда само хората със специализирани психологически разстройства. Уравнението е толкова простичко.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.