При казана за ракия

Както е известно, на казана за ракия винаги стават чудеса. Непознати хора сядат на една маса и докато следят грижливо дестилацията, си пийват, замезват и говорят за политика. Чудото е в това, че винаги са единодушни, макар, убеден съм!, да са гласували по различен начин. Ето в това е чудото! Дали е от ракията, дали от пламъците на огъня хората кимат и упорито си дават примери в потвърждение на някоя теза. И то, без да се карат! Напротив - изслушват се и замезват упорито.
Защо не съм писател като Любен Каравелов та да възпея казанлъшката гюлова ракия в три великолепни страници от началото на "Мамино детенце". Само тези страници да беше написал бае ти Любена, то му стига да украси пантеона на българската литература.
Но млъкни, сърце...
Да се върнем на казана и да разкажем какво си говорихме в събота. За велико учудване на министър-председателя за него въобще не стана дума. Изглежда им омръзна на хората. Но за политика все пак се захвана дума и ето за какво.
Първо един каза, че повече не се трае и направо си е една пунта мара. Другите тутакси потвърдиха, че наистина си е пунта мара и вече не се издържа. Онзи продължи, че не знам къде си, в Малайзия ли или другаде някъде, на това на географията измислили закон. Да им се чудиш как са го измислили, ама на, имат го този закон и всичко се оправило. Абе, хората имат закони, въздъхнаха другите и замислено се вгледаха в пламъците.
Онзи продължи, че в онази държава имало закон, че за всяко нарушение на закона за пътищата, или както му викат на техния закон, те глобявали с една заплата. Или пенсия, или каквото там печелиш месечно. Групата онемя. После, един по един, групата почна да пита. Ами как си плаща наема? Как си плаща телефона? Как си плаща заемите към банката? Как си плаща издръжките за децата? Как си плаща електичеството, щото от енергото не потупват по рамо, нали? Точно там е хватката, рече онзи, когато те праснат с по една заплата, ще се замислиш дали да караш над превишената скорост, или да паркираш на зебра, да не говорим, ако караш пиян или без книжка.
Групата почна зверски да цъка с език. Да бе, рече един друг, виж как са го измисли ония хора. Като те лишат от една дванайста от годишните ти приходи, ще помислиш дали да нарушаваш правилника за движение. И няма да даваш пари на катаджиите, добави друг. Да не говорим за жена ти какво ще каже, намеси се трети. Ами, ако тя сбърка, да видим какво ще измисли за оправдание, хилна се още един, а компанията се развесели и започна да вика: "Право е, хубав закон са измислили ония хора. Щото нали знаете, на нашенеца трябва да му бръкнеш в джоба, ама дълбоко да му бръкнеш, че чак тогава ще го заболи".
Седях и слушах и си мислех за единодушието, което много ми напомняше Вазовите чичовци от Силистра йолу. Те бяха така смели и решителни в едно просто правило, че бляскавата му справедливост просто заслепяваше. Защо в парламента никога не е така? Защо винаги ще бъдат измислени десетки пречки така, че един закон да не бъде в полза на обществото? Защо народът винаги разбира кое е в правото му, а депутатите не го проумяват?
Прочие давам си сметка, че и тази народна идея няма да мине. Тутакси ще намесят правата на човека, като че ли ние, дето не караме автомобили, автобуси или влакове и самолети, нямаме права и не сме човеци. Или наистина не сме?! Трябва да питаме парламента. Каквото кажат оттам - това ще е! Дотам я докарахме!
Законите трябва да бъдат прости и справедливи. И в интерес на обществото. Щом има закон и правилник за носене на оръжие, който е в интерес на невъоръжените граждани, така трябва да има и радикални правила в Закона за движение по пътищата. Защото от автомобилни катастрофи умират или са осакатени завинаги повече хора, отколкото във въоръжени конфликти в мирно време. Защото да носиш оръжие има ред правила и забрани, а в автомобила-оръжие може да седне всеки. Дори без книжка или с фалшива книжка.
Защо не помислите върху това, господа законотворци!?
Такива работи...